Отпускаме „ръчната” преместваме скоростния лост в положение D, натискаме „газта” и тръгваме, без подскоци и пориви, а плавно и приятно. Трябва да ускорим... без проблем, настъпваме педала на газта и се изстрелваме възможно най-бързо без никакви придърпвания и тем подобни. За всичко това е виновен вариатора под краката Ви или още безстепенната трансмисия или пък CVT - скоростната кутия - назовете я както ви е удобно.
В какво се крие главния секрет на вариаторната скоростна кутия?
Във всички традиционни трансмисии автоматични или механични, въртящият момент от двигателя към колелата се предава посредством зъбни колела. А при безстепенната трансмисия тази функция се изпълнява от гъвкав стомамен ремък или пластична верига, които съединяват и предават въртящият се момент от задвижващата към задвижваната ос посредством две двойки конусовидни шайби. На пръв поглед изглежда просто, но на практика въобще не е така. Няма да навлизам в дълбоки подробности, принципно ще обясним работата на вариаторната трансмисия. Стоманения ремък или пластичната верига предават въртящия се момент от двигателя посредством две двойки конусовидни шайби обърната една към друга с върховете, едната двойка е на задвижващата ос идваща от двигателя, а другата е на задвижваната отиваща към диференциала и от там към задвижващите колелата. За предаване на необходимата мощност и обороти от двигателя към колелата разстоянието между всяка двойка шайби е променливо и се управлява от стъпков електродвигател, контролер и хидравлика. Сближаването и отдалечаването се прави с цел постигане на плавно и оптимално ефективно предаване на въртящия момент от двигателя към задвижващите колела посредством промяна на диаметъра и съответно на предавателното число от задвижващия към задвижвания вал (виж снимката и на видеото). Точно и затова тази скоростна кутия се нарича безстепенна, защото там няма отделни предавки във вид на зъбни колела а просто плавна промяна на диаметъра на двата вала. Идеята за вариатора произлиза още от схема на Леонардо да Винчи от 1490 г., а първата безстепенна скоростна кутия на сериен автомобил се монтира през 1958 г. на малолитражния автомобил DAF-600. През 90-те години на миналия век вариатора получава масово разпространение след като DAF предлагат конструкция в която ненадеждния конусовиден ремък е заменен от стоманен рекъм от метални пластини монтирани върху еластична основа. Вариатора обезпечава практически идеална динамика на движението и нисък разход на гориво в сравнение с класическата автоматична скоростна кутия.
Повечето автомобили с вариатори са обозначени с надписа CVТ, но не всички. Но затова пък задължително се поставя специално обозначение „под капака”, където е щеката за проверка нивото на масло в трансмисията и обикновено е оцветена ярко и има надпис „CVТ” с цел напомняне за специалното масло което е необходими да се използва за нея. А както винаги всеки производител използва собствено търговско название на вариаторните трансмисии, които монтира на моделите си, ето по-популярнит от тях.
- Autotronic - Mercedes-Benz
- Ecotronic, Durashift CVT - Ford
- Lineartronic - Subaru
- Multidrive - Toyota
- Multimatic - Honda
- Multitronic - Audi
- Xtronic, Hyper - Nissan
Качествата на този вид трансмисии е неуспоримо, динамиката на автомобила е забележителна, мощността и въртящият момент на двигателя се използват възможно най-ефективно и оптимално. От това логично следва че автомбилите с вариатори са и много икономични. Комфорта и удоволствието от шофирането и ускорението са несравними с другите автомобили. Няма придърпвания или други подоби усещания при смяна на предавките. Но всичко това си има цена. В началото вариатора струваше малко повече от механична скоростна кутия и по-евтино от класическа автоматична скоростна кутия, но в последно време цената й почти се доближава до традиционния „автомат”. Това е поради нововъведенията и усъвършенстването на трансмисията (според производителите), но като цяло не се усеща коренна промяна в дълговечността или техническото обслужване и според мен оскъпяването е малко необосновано, може би е заради това че просто има повишено търсене.
Но това е най-малката болка, ако сме решили да се поглезим не е проблем да доплатим малко и да получим в добавка вариатор, но за съжаление само това не е достатъчно. Сервизната поддръжка на CVT - трансмисия не е никак евтино. Първо да започнем с това че независимо от качеството и честотата на сервизната поддръжка и експлоатацията на автомобила, ремъка или веригата на този вид скоростни кутии имат ограничен живот от порядъка на 150 - 200000 км. плюс/минус 30 хил. км. - в зависимост от производителя и марката на автомобила. Второ поради натоварения режим на работа вариаторите въобще не търпят „масления глад” и в добавка това че приплъзването на ремъка е недопустимо - маслата са специални и съответно по-скъпи и трябва да се сменят на всеки 50-70 хил. в зависимост от производителя и марката.
За разлика от другите скоростни кутий, при достатъчно добра техническа поддръжка и нормална експлоатация, срока на работа не е толкова кратък. И третото, но е и по-маловажност - ремонта на вариаторна скоростна кутия е труден и се извършва в много малко сервизи, обиквено се стига до покупката на нова. Така че това съвсем не е толкова евтино удоволствие.
Друго характерно за този вид трансмисии е тяхната експлоатация. Вариаторите „не харесват” следните неща:
- масления глад
- продължителното движение на висока скорост
- дългото боксуване в кал, сняг, пясък или лед
- много стръмните изкачвания
- нервното спортно шофиране
- рязкото превключване от режим D на R или обратно
- буксирането на автомобил с вариатор при неработещ двигател (за по-сигурно винаги ползвайте пътна помощ при проблеми със скоростната кутия)
Така че ако си купувате автомобил с вариатор то имайте предвид, той не е подходящ за състезателни гонки или пък горещи екстремни преживявания в непристъпни пресечени местности, но затова пък в града или на спокойни приятни разходки със семейството до близкия град ще получите максимално удоволствие от шофирането.
Тъй като експлоатацията и поддръжката на този вид трансмисии е по-особено ще има отделна статия в която по-подробно са обяснени основните моменти.