Катализаторът за коли представлява 1 или няколко керамични или метални пити, които са изградени от многобройни кутийки с дебелина на стените от 0,2 мм. Всичко това е поместено в кутия от стомана и термоустойчива вата. Съвременните катализатори се произвеждат от керамика на базата на елемента кордиерит, покрита с фин слой (20 - 60 микрона) от благородни метали, които са ключови за протичането на химичния процес. Те са от групата на платината – Pt, Pd, Rh (платина, паладий, родий).

Като всяко нещо и катализаторът не е вечен. След различен период от време той се задръства и става като „тапа”, което не се вижда отвън, но пък вдига сериозно разхода на гориво. В такъв случай вариантите са два – или да се смени, или просто отстрани от системата. При кола над 5 – 6 г. купуването на нов е сериозна инвестиция, която е добре да се обмисли. Въпреки, че екологично най-правилно е да се постъпи именно така.

Възможността да остане на мястото е свързан с факта, че той може да не е запушен. Тогава няма да понижи мощността на двигателя, нито ще повиши разхода на гориво. Просто няма да абсорбира отработените вещества. Запушването му обикновено е свързано не толкова с работата на мотора, колкото със съдържанието на отработените газове. Образуването на „тапа” показва, че колата гори масло, или (за щастие в повечето случаи), че сме използвали некачествени горива и добавки към тях.

В редки случаи той се разпада в кожуха си от старост. Последният може да се пробие от това.

Обикновено се прибягва просто до отстраняване на катализатора, което обаче не бива да става току-така. След махането му колата в никакъв случай не би трябвало да има някакви проблеми. Мощността на двигателя не пада, друг е въпросът и че не се увеличава, но има и друго мнение по този въпрос, макар и недоказано.

Стигнахме до „ампутация” на катализатора. Този процес не трябва да се прави механично и устройството е добре да бъде заменено с резонаторно гърне, а не просто да се сложи парче тръба.

Друг тънък момент при отстраняването на катализатора е запазването на всички фланцови сглобки. „Душманското” изрязване с последвала заварка на споменатото резонаторно гърне не е препоръчително. Най-малкото, защото може да се наложи смяна на нещо друго в изпускателната система и е добре всичко по нея да е както трябва.

За да идентифицирате проблема на катализатора просто трябва да проследите температурата преди него и след него. Ако е драстична – задръстването значи е факт и липсата на пропускливост предизвиква прегряване.

При монтиране на газова (или метанова) уредба катализатора задължително се маха, защото се запушва бързо. И пак ще трябва да се сменя или маха допълнително.

А, и още един съвет. Ако сте отстранили катализатора, не го хвърляйте просто на боклука или в контейнерите за метал от разделното събиране на отпадъци. Огледайте от какъв тип е и потърсете в интернет не може ли някой да ви го изкупи. Нелоши пари дават, често достатъчни за адаптиране на изпускателната система за работа без него.