Всеки шофьор, независимо от опита си знае че моторното масло трябва да се сменя, на 10, 15 или n-хиляди километра и т.н. това зависи от модела на автомобила, годината на производство, двигателя и самия вид на маслото (минерално, полусинтетика или пълна синтетика). Общо взето това трябва всеки сам да си го следи защото от това зависи живота на двигателя. И така колата си върви, киломертите се навъртат на километража, маслото си старее и в препоръчителния от производителите момент ние го сменяме. Това е в иделания случай. А на практика какво се получава. Вземаме едно типично за много автомобили положение – градското шофиране. Една значителна част от времето е в престой на поредния светофар или задръстване – двигателя си работи, километраж не се навърта, но затова пък на двигателя се навъртат моточасове работа които ние не отчитаме. При работата си на място освен двигателя си работи и маслото в него и в по-голяма или малка степен всичко се износва и старее. Повечето ще кажат „Е какво толкова, то на двигателя какво му е, след като няма никакво натоварване?”. Оказва се че не е точно така, и дори напротив.  Повечето производители на масла препоръчват смяна му на около 10 000 км. или 7500 мили или веднъж годишно за бензинови двигатели и двойно по-малък пробег за дизелови и турбирани бензинови двигатели, но ако се зачетем в дребния шрифт, това е за автомобили които се движат при идеални пътни условия, а градския режим на шофиране вече в не една компания се счита за вид натоварен режим на работа. Три са основните фактори, който оказват влияние върху това колко бързо старее маслото и се променя вискозитета му. Изгорелите и неизгорели работни газове, работната температура и нискотемпературни и високотемпературни отлагания в маслото. Принципно съвременните двигатели са изчислени за работа на по-високи обороти и сравнително постоянни средни натоварвания, което съответства на междуградското шофиране, а за градското шофиране са характерни относително честата промяна на обороти и натоварвания – газови, инерционни и температурни.  

Според проведени експерименти се оказва че вискозитета на маслото в режим на продължителен „празен ход” е много по-нисък от този при продължителен „междуградски” режим за един и същ моточасове. Защо? Според специалисти в областта при работата на двигателя на „празен ход” (който е по-нестабилен от работата на високи обороти) се получават повече пропуски на изгорели газове в картера а заедно с тях неизгорели остатъци от горивото, които се смесват с маслото. От там се увеличава киселинността на масло, което е един от основните фактори за стареенето му. Допълнителен фактор е лошата вентилация на цилиндрите заради относително бавното движение на буталата и незначителната турболизация (за двигателите с турбо). 

Друг немаловажен фактор е и повишената температура на маслото в картера. Поради това че автомобила не се движи охлаждането на двигателя като цяло е неефективно. Съответно се получава че една немалка част от моточасовете които се натрупват са в режим близък до прегряване на двигателя, по отношение на маслото, за охладителната система не говорим тя е предвидена за такива ситуации. В комбинация с по-голямото количество пропуски на изгорели и неизгорели работни газове от цилиндрите качеството на маслото рязко започва да се променя, то става по-гъсто и съответно по-малко ефективно.

Отлаганията по двигателя се делят на нискотемпертурни и високотемпературни. Първите се натрупват докато двигателя е студен и по време на режим „празен ход” и в процеса на работа на двигателя на по-високи обороти те изгарят. Високотемпературните отлагания се образуват при по-интензивна работа на двигателя като например в „междуградски” режим, характерното за тях е че те не изгарят така лесно и бързо като нискотемпературните и зависят от правилната работа на двигателя и качеството на гориво, и като количество са много по-малко от нискотемпературните. И сега си представете, че Вие си ползвате автомобила от вкъщи до работа и обратно – кратко разстояние, невисока скорост, престои на светофари и в задръствания, накратко казано налице са всички фактори за образуване и натрупване на нискотемпературни отлагания, които са по-вредни за маслото от високотемпературните. И този процес се повтаря всеки ден и особено през хладните сезони на годината. Тези отлагания в процеса на работа на двигателя преминават в маслото и съответно променят работните му характеристики.

Вреден ли е „празния ход”?

„Вреден” е малко неточно определение, по-скоро тежко ли е за двигателя градското шофиране. В режима на „празен ход” износване на двигателя не би трябвало да има, натоварванията (газови и инерционни) са минимални и двигателя би трябвало да служи вечно, но се оказва че не е така. За да няма износване на двигателя, е необходимо по време на работата му металните повърхости да са отделени една от друга с тънък филм масло, но при работа на „тихи обороти” мазането не е толкова пълноценно, масления слой е тънък и в добавка по-високата температура на маслото по време на „престой” и най-малкото натоварване е способно да отнесе и без това тънкия слой масло. В резултат всички отлагания и дребни метални остатъци от по-високо триене на метал в метал от работата на двигателя отиват в маслото. Цялата тази химическа смес в комбинация с относително високата темепратура на маслото започват да образуват съединение което повече напомня на коктейл от отпадъци на химически завод отколкото на масло. И именно затова престоя по светофарите и в задръствания се счита за тежък за двигателя режим на работа.

Как можем да предотвратим негативните последствия от постоянното шофирането в градски условия?

- ползвате колата си само в градски условия, до работа и обратно – по-често сменяйте маслото, не чакайте да „навъртите” препоръчителния километраж;

- много е важно да се знае че колкото по-малко е маслото в картера толкова по-бързо то старее, така че дръжте нивото му постоянно, малко по-малко от максимално допустимото и ще се радвате на по-дълъг живото на двигателя; 

- промиването на двигателя при смяна на маслото го прочиства от вредните за маслото отлаганията и удължава живота му; 

- по-често излизайте с колата на дълъг път (просто през уикеда прескочете със семейството си до съседния град), в „междуградски” режим изгарят всички натрупани нискотемпературни отлагания, а те са едни от основните виновници за промяна киселинноста и съответно вискозитета на маслото.