Често се говори за т.нар. „сухи” акумулатори. В действителност такива няма, а става въпрос за „необслужваеми” („maintenance free”).

Това определение визира акумулатор, в който клетките са двустранно обработени със сребро или калций. Технологията води до нисък самозаряд и ниска сулфатизация и нищожна нужда от вода. Именно поради този факт се стига до запечатване на клетките и някои производители твърдят, че подобен акумулатор не се обслужва.

Не е точно така. Недобрата херметизация или изработка задължително води до намаляване на водата. Въпреки това, без „пипане” подобни акумулатори изкарват по 5 г. и повече. Ако повярвате на версията, че е е „сух” (или „необслужваем”) действително ще изкарате това време без проблеми, но после ще го хвърлите.

В действителност, след 2-ата или 3-ата година съвсем спокойно можете да извадите акумулатора, да свалите рекламните лепенки и да видите, че има от къде да се долее дестилирана вода. (Ако пък няма внимателно с бургия направете няколко отворчета и после им измислете тапи за запушване. Например от дюбели и силикон за уплътнение.) Други модели имат обща капачка, която се демонтира без особени проблеми и после може да се върне обратно.

Лесно ще разберете къде е заводското равнище на течност в него. Всичко при обявените за „сухи” акумулатори е много близко до стандартните и следенето на гъстотата и нивото на електролитната течност всеки месец удължава двойно и дори тройно техния живот.

В повечето от версиите има индикатор, който показва посредством цветен код: зеленото е за изправен и зареден акумулатор, бялото означава проблем и необходимост от смяна, а черното – нормално състояние, но липса на заряд.

По-високата цена действително си заслужава при определени марки, но съвсем спокойно можете да „излъжете” производителя и да си поддържате „необслужваемия” акумулатор като стандартен. Въпреки това е мит, че са по-добри. Не може да им се налива чешмяна вода, а и дестилираната трябва действително да е такава. Няма да е зле да следите алтернатора (колко зарежда), за да не се стигне до рязко падане на заряда.

Зареждането след доливане на вода го правете на 2 етапа – първо пуснете ток до момента, в който се чуе бълбукане. Изчакайте 24 ч. за хомогенизиране на електролита и тогава вече проведете същинското зареждане. Ако всичко (най-вече долятата вода!) е както трябва, до 10 – 11 ч. оченцето трябва да светне зелено!

При всички случаи нищо не рискувате. Така или иначе, ако животът на „необслужваемия” акумулатор е изтекъл – дошъл е момент да го смените и върнете за рециклиране. Но няколкото гореописани трика като нищо ще му вдъхнат нов живот.

В следваща статия по-подробно ще Ви запознаем с основните типове акумулатори.