Много често щастливите собственици на наскоро придобит автомобил и особено на тези които са си го купили направо от магазина след няколко месеца започват да задават един много важен въпрос „Защо разхода по технически данни от производителя, респективно продавача е един а реално е по-висок (по не аз не съм чувал някой да се е похвалил с по-нисък разход от заявеното по техническия паспорт на возилото)?”. Отговора е много прост, процедурите които производителя използват за оценка на разхода на даден модел се различават от реалните условия в които се ползват автомобилите, като се започне от климатични условия, пътни условия, маниер на шофиране и така можем да изброяваме още много. За да изясним въпроса с разликата между реалния разход на автомобила и заявения от производителите ще е по-лесно да разкрием процедурата която те ползват. За Европа там където сме и Ние, тя е една за всички производители, съответно няма значение какъв автомобил имате стига да е произведен за европейския пазар, значението на заявения от производителя разход е оценен по един и същ метод.

Практически всички нови модели разрешени за продажба в Европа преминават стандартен тест и официалната процедура е утвърдена още през 70 - 80-те години на миналия век. Това е директива EU 80/1268/EEC с последно допълнение от 2004/3/EC. В нея са описани някой от тестовете и процедутрите по оценката им, които трябва да преминават всички нови модели за да получат разрешение за продажба на територията на ЕС.

Процедурата по оценка разхода на гориво се сътои от два етапа: разход в градски цикъл и извънградски цикъл на движение. Тестваните автомобли трябва да са с пробег минимум 3000 км. до началото на теста.

Градския цикъл се провежда в лаборатория при температура от 20 до 30 градуса по Целзий, в условията на „студен старт”, т.е. двигателя не трябва да е работил поне няколко часа. Автомобила се поставя на специален динамометричен стенд, който имитира условията на пътя и въздушните потоци по време на движение за нуждите на охлаждането на двигателя. Цикълът е от няколко серии ускорения и спирания, движение с постоянна скорост и на място на „тихи обороти”. Максималната скорост е 50 км/ч, а средната е 19 км/ч. Дължината на пътя е 4 км.

Извънградския цикъл се провежда веднага след „градския цикъл” и през половината време скоростта е постянна а през останалата част има няколко ускорения, спирания и работа на място на „тихи обороти”. Максималната скорост е 120 км/ч, средната скорост 63 км/ч, а дължината на птя е 7 км.

Смесения цикъл се изчислява на базата на горните два теста посредством статически изчисления и по-точно се изчислява средната притеглена величина на разхода от градския и извънградския цикъл.

И така да обобщим, разхода е засечен в лабораторни условия, общата дължина на изминатия път е 11 км на автомобил с двигател на не по-малко от 3000 км пробег, т.е. относително разработен, с еталонно гориво и без наличието на най-важния фактор - човек зад волана. Като цяло всеки ще се съгласи че лабораторните условия е трудно да се постигнат в реалния живот и заявените от производителите разход ще се различва от реалния. От личен опит знам че всъщност разхода на гориво зависи основно от маниера на езда на самия водач и дори най-икономичния автомобил може да даде умопомрачаващ разход ако се кара неправилно, а също така и атмосферните условия си казват думата, от качеството на горивот, а да не говорим за техническото състояние, там причините могат да бъдат изключително много и различни.