В съвременните автомобили с автоматични трансмисии широко навлизат праховите електромагнитни съединители. Тяхната функция е същата както при нормалния съединител, но принципа им на действие е малко по-различен. Праховия съединител или по-точно електромагнитния прахов съединител представлява два диска или още полусъединители, плътни или кухи, с хлабина между тях запълнена с феромагнитен прах и смазочно вещество. Принципа му на действие се основава на електромагнитните свойства на феромагнитните частици и способността им да изменят структурата си при преминаването на магнитен поток през тях. На единия от дисковете има вградена една (или повече) управляваща намотка, която се захранва чрез контактни пръстени. Генерирания от намотката електромагнитен поток образува връзки между феромагнитните частици и един вид под въздействието на магнитното поле работната смес от феромагнитни частици и смазочно вещество се „втвърдяват” и създават връзка с необхнодимата твърдост между двата диска.
Посредством интензитета на електромагнитното поле се управлява и силата на триене между полусъединителите. Така се реализира предаването на въртящия момент в желаните граници и параметри. Феромагнитнитните частици между двата диска изпълняват функцията на феродовия диск при обикновения съединител а „зацепването” (силата на триене) се регулира от електромагнита.
При включен съединител частиците прилепнали към дисковете са практически неподвижни, а основното движение на феромагнитната маса (ако е нужно) се извършва в средата на праховидния слой, така не се износват металните полусъединителите. Когато електромагнитната намотка не се захранва с ток задвижващия вал се върти и центробежната сила измества феромагнитните частици по края на цилиндъра на полусъединителя, като работната феромагнитна смес не се допира до неподвижния диск и така се прекъсва напълно предаването на въртящия момент.
Принцип на работа:
- при отсъствие на ток електромагнита не създава магнитно поле и работната феромагнитна смес не създава връзка между двата диска и не се предава въртящия момент от двигателя към трансмисията;
- при пропускане на ток през намотките на електромагнита под действието на магнитното поле работната смес се „втвърдява” и се създава връзка между двата диска и започва да се предава въртящия момент от двигателя към трансмисията;
- при по-малка сила на тока „твърдостта” на работана смес е по-малка и сътоветно се получава „буксуване” на съединителя, което е необходимо при потеглянето на автомобила от място.
Според състава на работната прахова смес този модел съединители биват с течна или суха смазка. Работната смес се състои от сферични частици от карбонилово желязо в качество на течни смазки (неповече от 20% от масата на железния прах) се използват трансформаторни или индустриални масла с добавки или силиконови при по-висока темепература на работната среда. Преимуществата на течните смазки е в това че прахообразните частици са по-добре защитени от окисление, но пък температурната устойчивост е по-ниска и уплътняването на слоя е по-трудно. Като сухи смазочни материали се използват немагнитни прахове като графит, цинков окис, талк или молибденов дисулфид.
Хлабината между полусъединителите може да варира от 0,5 до 2 мм.
Преимущества:
- - много добро бързодействие;
- - висока прецизност на при управление на предавания въртящ момент;
- - много висока износоустойчивост на работните елементи.
Недостатъци:
- след продължителна работа или продължително бездействие работната смес се уплътнява и губи работните си свойства и старее, което влошава работата на съединителя;
- окисляването на феродомагнитната смес действа изключително отрицателно на работните свойства на сместта;
- не се препоръчва дълго прекъсване на експлоатацията на съединителя;
- редовно трябва да се проверяват уплътнителните елементи и лагерните връзки, като от там основно се получава окисляването на работната смес.
Основните причини за повреди в този вид съединители са два:
- окисляване на работната феродомагнитна смес;
- повреда на електромагнитната намотка.
При първата причина основните признаци са нетипични шумове от областта на съединителя и трудно превключване на предавките, като в продължение на няколко километра пробег съединителя може напълно да откаже. Повредата се отстранява с подмяна на прахообразната работна смес.
Втората причина е характерна с напълно отказване на съединителя и ремонта се изразява в подмяна на частта. Тя е далеч по-рядко срещана отколкото първата.