Както споменах в края на статията от 18 март 2013 г. - "Какво е това безстепенна трансмисия, вариатор или CVT?", ще напиша отделен материал за основните моменти при експлоатацията и поддръжката им. Всичките сложности при CVT се обуславят от тежките условията в които работи вариаторната скоростна кутия, предаването на въртящият момент от двигателя към задвижващите колела се осигурява чрез плътния контакт между ремък от метални пластини или метална верига и две двойки метални конусовидни шайби, т.е. от контакта на метал между метал и то не е от типа който е при зъбчатите колела а от ремъчен тип. В тези условия "масления глад" е недопустим, а режима на мазане е по-специален с цел избягване на приплъзването което също е недопустимо. С една дума много и специални задължителни условия, без които вариатора няма да работи или много бързо ще се износи и повреди.

Работата на вариатора се определя от електронен блок за управление, свързан чрез контролер с двигателя и следящ за процесите в него - обороти, въртящ момент и т.н. В електронния блок има вградена система за самодиагностика. При неизправност тя подава сигнал към таблото с контролните уред на водача и/или привежда трансмисията в авариен режим на работа.

Даже 10 - 15 години след масовото въвеждане на вариаторните трансмисии все още си остават проблемите с ограниченият им срок на използване и по-скъпото и специално обслужване. Ремонтирането на такава трансмисия я почти невъзможно, или по-точно много малко сервизи и даже официални представители ще се наемат да извършат подобен ремонт, по-скоро ще се наложи покупка на нова скоростна кутия. Технологичния живот на вариатора или по-точно на ремъка или веригата е между 150 и 200 хил. километра, в зависимост от производителя, на всеки 50 - 70 хил. километра трябва да се прави подмяна на масло, което пък от своя страна е специално и струва около два-пъти повече от нормалното масло за автоматична скоростна кутия. За условията на България - многото дупки по пътищата, нередовното снегопочистване и високата замърсеност, моя личен съвет е това да се прави по-често. Филтъра за маслото е предвиден за целия период на експлоатация на трансмисията, но при евентуален ремонт е добре да се смени с нов. Някой "майстори" предлагат за значително по-малка сума да отворят и промият филтъра, но не се връзвайте на това. Промивката не е проблем това може да го направи всеки, но след това е трудно в незаводски условия да се постигне необходимата херметичност, откъдето пък по време на експлоатация налягането на маслото в системата е недостатъчна, а последствията са плачевни.

Как се проверява маслото на вариатор?

Щеката се намира под капака на двигателния отсек и е оцветена ярко с надпис CVT. Проверката на маслото се прави на хоризонтална площадка при неработещ и работещ двигател. Скоростния лост трябва да е в положение P или N в зависимост от марката на автомобила. Ако нямате книжка с упътване, обикновено до щеката има такова, или пък се свържете за информация с официален представител на марката. Ако ще доливате масло задължително се убедете че маслото е с маркировка CVT или ATF- CVT, ако има надпис само ATF (масло за автоматични скоростни кутии) забравете въобще - двете масла са несъвместими. Освен това има и различни видове CVT масла, които също не трябва да смесвате. За да се изключат грешки различните видове се оцветяват в различни цветове. Например за вариаторите на Nissan маслото с маркировка NS1 е розово, а NS2 - жълто. Така че за да се избегнат грешки най-добре си купувайте масла от официалните представители на марката и точно определяйте модела на трансмисията.

За да се избегнат евентуални проблеми сами проверявайте от време на време нивото на маслото, и ако забележите случайно че нивото на маслото не се променя при работещ и неработещ двигател то значи имате проблеми с маслената помпа и веднага се обърнете към компетентен сервиз.

До тук разбрахме какво трябва да правим за да работи нашия вариатор дълго и безаварийно, сега ще изясним и какво не трябва да се прави.

Няколко бързи способа да "убиеш" вариатор:

• дългото боксуване - вариаторите не понасят дълго и високо натоварване, при боксуване в кал, пясък или сняг;
• нервното превключване на скоростния лост от D на R и обратно;
• дългото и нервно "спортно" шофиране на висока скорост;
• буксирането на автомобила с неработещ двигател или неизправна трансмисия;
• вариаторите много трудно преживяват "масления глад";
• използването на друга марка масло освен препоръчаното от производителя.

Боксуването, без значение върху какво и къде, е силно противопоказно за CVT - трансмисиите. Например сериозните наклони, или пръхкавия пясък под гумите просто не са по силите на Nissan Murano, ако динамиката на автомобила се е влошила, обикновено затова не е виновен двигателя а в повечето случай е вариатора.

Опита показва също така че вариаторите не обичат дългият и нервен спортен маниер на шофиране. Заради високите натоварвания бързо се износват лагерите на валовете, и това може да ви подскаже постепенно увеличаващия се шум откъм трансмисията.

Първото нещо което всеки притежател на автомобил с вариатор може да направи за безпроблемната работа на този тип скоростна кутия е да се грижи за навременната смяна на маслото.

Буксиране на автомобил с вариатор без работещ двигател е силно непрепоръчително поради това че не работи маслената помпа и съответно мазането на трансмисията, а "масления глад" е недопустим. В случая икономията която ще реализирате от "пътната помощ" ще е несравнимо малка с цената на нова скоростна кутия.

За вариатора също така са вредни и дупките по пътищата, тъй като при преминаване през тях колелото с по-ниско съпротивление се ускорява рязко и това води до излишно натоварване на трансмисията след връщането на колелото върху асфалта.

"Прецакването" на вариаторния ремък (а и на вашия портфейл съответно) може да бъде постигнато без специални усилия и на малка скорост. Например ако при паркиране на заден ход случайно се ударят гумите във висок бордюр, тогава ремъка получава силен импулс в обратното направление и съответно се поврежда.

Ремъкът може да се повреди и даже скъса, ако по време на бързо движение откаже датчика за скоростта. Блока за управление престава да получава сигнал от него и бързо привежда конусните шайби в средно - аварийно положение. А това означава интензивно спирачно усилие от страна на скоростната кутия към двигателя и което много често води до силно износване на ремъка и контактната повърхност на конусовидните шайби. А тъй като датчика за скоростта е част която не рядко се поврежда е добре ако купувате автомобил втора ръка на повечко години да го смените, защото един датчик струва с много пъти по-малко отколкото цяла скоростна кутия в най-лошия случай.

Проблеми с със стъпковия електродвигател управляващ разстоянието между конусовидните шайби също може да доведе до печални резултати: например движение на постоянна скорост. Това често се наблюдава в ранните модели на вариаторни трансмисии в моделите на Nissan, и по-точно заради проблеми с намотките, в последствие проблема е решен.

За неизправен датчик или възел в трансмисията ще ви подскаже системата за самодиагностика. При повреда на който и да е от тях тази система привежда вариатора в авариен режим до отстраняването на проблема.

Ако купувате кола втора употреба с вариатор - най-малкото което можете да направите е да изпробвате колата на нормален път и при бавно постепенно ускоряване на автомобила ако се усещат леки придърпвания значи има износени участъци на конусовидните шайби, това не се усеща при по-спортен маниер на шофиране. Това е един от начините да тествате вариатора, ако купувате автомобил втора ръка. Най-голямо разпространение на вариаторни трансмисии има в Япония, така че предвид кратката им дълговечност (150 - 200 хил. км.) имайте едно на наум, ако купувате не толкова нова японска кола с вариатор. Да не стане така че колата си е "супер", само че се налага подмяна на вариаторния ремък и понеже това го правят много малко сервизи (да не кажа почти не го правят) ще се "изръсите" за нова скоростна кутия, която може да струва колкото самата кола.