Който и автомеханик да питате „студеният старт” на двигателя е един от факторите, които най-бързо го „убиват”. Според дебелите книги всеки старт на двигател с температура по-ниска от работната му се счита за „студен старт”, но реално ще говорим за старт на двигателя през зимата при отрицателни температури. В случая няма да обсъждаме темата с акумулатора и изправността на запалителната система (без значение бензин дизел), условно приемаме че те са изправни. Какво се случва в двигателя през зимата при – 10 или – 20 градуса?

От студа метала се свива и хлабините и луфтовете в двигателя се увеличават, от тук компресията в работните цилиндрите спада. Маслото в мазилната система се сгъстява и движението му в маслените магистрали съответно става по-трудно, мазането на триещите се части в двигателя се затруднява още от старта и в първите моменти след запалването му. Основния ефект от един „студен старт” според някой специалисти се приравнява на износването на двигателя от няколко стотин километров преход. Това разбира се е много относително, защото това зависи от двигателя (безнинов или дизелов), вида масло, външната температура, пробега на двигателя и много други фактори. Но едно е безспорно „студения старт” е голям проблем за двигателите.

Как можем до минимум да намалим отрицателните ефекти от „студения старт”?

Способите са много, от топъл гараж, подгряване на двигателя през зимата, до подбор на подходящо масло. Топлия гараж е едно скъпо или недостъпно (например в центъра на някой от големите градове) удоволствие за повечето от нас, пък и не може да вземеш гаража със себе си, особено ако често пътуваш извън града например. Днес ще говорим по-подробно за избора на подходящо масло. Това е един метод за предпазване на двигателя, който не изисква някаква по-голямо вложение, като например описаните в друга статия на Caralyze.bg „КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС „СТУДЕНИЯ СТАРТ” ПРЕЗ ЗИМАТА?”, а просто при поредната смяна на масло купете малко по-скъпото (ако се налага естествено). При избора на масло първо се водете от препоръчаните масла от производителя на автомобила и избирайте между възможните варианти, а не това което са Ви е посъветвал поредния продавач-консултант . Нашата цел не е да Ви „набутаме” скъпо масло, а просто да Ви „разшифроваме” какво е написано на многото красиви бутилки в магазините, и Вие да си прецените какво Ви подхожда според автомобила и портфейла.

В настоящият момент на пазара се продават много и различни видове масла, минерални, „синтетика”, „полусинтетика” и хидрокрекингови масла, но почти никъде няма да видите специални сезонни масла (зимно или лятно). Това е по простата причина че маслата които се предлагат притежават всесезонни характеристики защото много от автомобилите за един сезон не могат да изразходят ресурса на маслото. Но въпреки това може да си изберем такова масло, което през зимата ще е по-полезно при „студения старт”. За целта ще разгледаме кратка класификация на маслата.

Класификация според технологията на производство

• Минералните масла се произведени посредством дестилация и рафиниране на нефта. Те притежават немалко присадки и в сравнение с осталите видове масла, най-бързо губят качествата си особено през зимата.
• Синтетичните масла се произвеждат посредством синтеза им от газ. Те притежават значителни преимущества пред минералните масла, като химическа стабилност, по-голямо текучество, ниска температура на сгъстяване и замръзване, висока температура на изпарение и по-дълъг живот.
• Полусинтетичните масла, самото им название говори че те са смес от предните два вида масла, качествата им са съответно някъде по средата, както и цената им.
• Хидрокрекинговите масла са минерални масла които са преминали хидрокрекингов процес, който общо казано ги прочиства, стабилизира и повишава вискозитета им, качествата им са аналогични с тези на синтетичните и дори според Американския Нефтен Институт (API) те се класифицират като синтетични. Този вид масла се ползват като базови и на тяхна основа се произвеждат някои от горе изброените видове масла.

Класификация според вискозитета по SAE

Класификацията на вискозитета по SAE е комбинация от два показателя, така да се каже – зимен и летен. Показателите имат условна числена стойност, като зимния е първи  и е съпроводен от буквата W от „winter” – зима, и има стойности от – SAE 0W, 5W, 10W, 15W, 20W, 25W. Летния показател може да има следните стойсности: SAE 20, 30, 40, 50, 60. Комбинацията от двата индекса показва качествата които притежава маслото. Зимния показва  минималната температура до която маслото запазва работните си качества, като за изчислението му се използва много проста формула, от индекса вадите -35 и получавате реалните градуси по Целзий при които маслото е работоспособно. Например за масло с общ индекс SAE 10W40, пределната долна работна граница на температурата е -25 градуса по Целзий (10 – 35 = - 25). Летния индекс е в права пропорционална зависимост от вискозитета при висока температура, т.е. колкото е по-голям показателя толкова повече вискозитета на маслото ще се запазва при нагрят двигател. Това означава че маслото ще е по-работоспособно при високи температури. Масла с висок летен показател се ползват в топлите страни, където през лятото температурите са високи. И съответно за през зимата маслата с висок летен показател са неподходящи, поради това че при ниски температури ще са по-гъсти. Например масло с индекс 10W40 е по-подходящо за зимата от 10W50.

И така, какво правим при избора на масло за през зимата?

Основното е да погледнем какви са възможните варианти според производителя логично е да изберем тези които имат възможно най-нисък зимен индекс, ако искаме „студеният старт” да е най-безболезнен за двигателя. Да но има и едно „Но”, даже не едно а няколко. Примерно защо да се харчите за скъпо масло с индекс 5W50 ако – 30 градуса по Целзий не сте виждали през живота си, 10 или 15W ще Ви свършат същата работа ако средната отрицателна зимна температура не спада под -15 градуса. Другото условие от което трябва да се водите при избора на масло е пробега на двигателя, колкото е по-голям толкова по-гъсто масло Ви трябва за нормалната му работа. При двигатели с голям пробег „по-рядкото” масло (0W и 5W примерно), не е препоръчително, заради течовете и луфтове, които са в права пропорционална зависимост от възрастта на двигателя, колкото повече е пробега толкова повече са и течовете и луфтовете. Пък и не се надявайте една скъпа „синтетика” да реанимира стария Ви двигател, единственото ще се охарчите безсмислено. От друга страна пък прекомерния стремеж за иконмии може да „издуха” набързо някой нов мощен двигател ако му е налята „минералка”. За износеност на двигателя условно може да се водите от следните показатели:

• до 75 хил. км. – незначително износен;
• 100 – 150 хил. км. – средноизносен;
• над 150 хил. км. – силноизносен.

Разбира се това е условно тъй, като примерно 50 хил. км. изключително градски пробег по-силно изосва двигателя от 80 хил. км. извънградски.

Също така при избора си на масло се съобразявайте със самия двигател и кога е произведен, по-точно от коя година е модела на самия двигател а не годината на производство. А за притежателите на автомбили произведени преди 80-те години на миналия век е добре да знаят че колкото и да е здрав и поддържан двигателя гумените уплътнения и семеринги са произведени от материал несъвместим с новите видове масла и ако няма как да ги заменят просто ползвайте добро старо минерално масло.

Доливането на масла дори от една и съща марка с различен индекс е силно непрепоръчително, единствено в крайнобезизходно полежение и при първа възможност тази смес е добре да се смени с нормално масло.

При двигатели на бензин и газ маслото е добре да е малко по-гъсто, тъй като я няма т. нар. „течна съставляваща”, но затова пък маслото има по-дълъг живот именно заради липсата й.