Някой автолюбители смятат че покупката на специална течност за чистачките през лятото си е чиста загуба на пари, други напротив, ползват единствено и само такава течност, а има и такива, които си я правят сами от пречистена или т.нар. „изворна” вода която продават в магазините и добавят малко миещ препарат. Кой е прав и кой крив няма да обсъждаме, нашата цел е да разгледаме плюсовете и минусите всички варианти а избора си е напълно и само Ваш. Въпреки че на пръв поглед няма нищо особено в темата с лятната течност за чистачките и тя си има своите нюанси, от които както ще се изясни по-долу може да зависи до голяма степен безопасността Ви, особено на любителите на по-високите скорости. Общо взето вариантите са три, да се ползва готова течност която се продава навсякъде, чешмяна вода или течност собствено производство, така да я наречем. 

Първия вариант е да използвате течност за чистачки, в състава й влизат вода, миещи вещества или научному ПАВ, окрасители и ароматизатори, нищо свръхестествено и няма да се впускаме в подробности относно марки и видове.  Качествата които притежават този вид течности са относително еднакви за различните марки и производители, най-важното от които е отмиването на насекомите от стъклото а не да ги размазват само и да не оставят мътни отложения след изсъхването на стъклото, което е особено неприятно при нощно шофиране.

Използването на вода от чешмата е най-евтиния вариант, и общо взето върши работа, т.е. отмива прахоляка от предното стъкло, но трудно се справя с размазаните и засъхнали насекоми, също така много дървета, например като липите през пролетта и лятото изпускат нещо от типа на смолисти капчици, които също се измиват трудно само с една чешмяна вода. Да не говорим за варовиковите налепи които остават в следствие на изпарението на вода, и запушват дюзи. Особено през лятото водата която остава в маркучите на системата и в дюзите се изпарява много по-бързо под въздействието на слънцето и не се учудвайте когато започнат да пръскат накриво и постепенно престанат въобще да функционират. Така че използвайки чешмяна вода освен риска от преждевременно задръстване на дюзите и маркучетата, видимостта Ви не е гарантирана. А това което въобще не е добре да се прави е да се налива вода от река, езеро или извор, колкто и да е чиста на пръв поглед след известно време тази вода започва да „цъфти” в резервовара заради наличието на всякакви организми в нея и след време 100% ще задръсти някое маркуче или дюза.

По-грижовните и иконимични стопани сами си правят нещо подобно на течност за чистачки. Купува се т.нар. „изворна вода”, която всъщност е много добре филтрирана чешмяна вода и добавят миещ препарат или пък препарат за миене на прозорци и така се получава една течност за чистачки, която е много евтина и върши доста добра работа, и отмива добре по-упоритите замърсявания и не оставя вредни отлагания в системата и по стъклата. Единствено трябва да се отбележи, че битовите миещи препарати са с алкален характер, и съотвенто техния воден разтвор не е химически неутрален а алкален, което не е много добре за лака на боята и гумените части на системата и чистачките и гумените уплътнения на стъклата при по старите модели автомобили, просто гумата се състарява малко по-бързо, което води до по-бързото нацепване и износване на чистачките и гумените уплътнения. Разбира се всичко това зависи от концентрацията, и колкото е по-ниска толкова по-добре, за системата, но по-зле мие. Също така при предозиране на миещия препарат течността започва да се пени и системата не работи оптимално.

Как го правят на „запад” и защо така го правят?

За да разнищим по-подробно темата ще разгледаме какво е положението в Европа и по-точно в Германия, където рационалността е основен житейски принцип. Около 50 – 60% от пазара там се пада на течността за чистачки от т.нар. „премиум-клас” изразено в цифри, от 5 – 8 евро за опаковка. Защо рационалните германци си купуват толкова скъпа течност за чистачките, колкото и да са богати, точно те много добре си правят сметката. Истината е много елементарна, този вид течност за чистачки съдържа много качествени и съответно скъпи миещи съставки и се изразходва с около 20 – 30% по-бавно, освен това съдържа глицерин, които съхранява гумената работна повърхност на чистачката, не оставя никакви утайки и не задръства дюзите. Но това не е най-главното, в Германия има високоскоростни аутобани, а на висока скорост, колкото по-бързо Ви е измито стъклото толкова по-добре. Например един замах на чистачката е примерно 1 сек. за това време кола движеща се с 130 км/ч изминава 36 метра, според повечето експерти при таква скорост стъклото Ви трябва да бъде изчистено за 1 – 2 замаха. 4 – 5 замаха при 130 км/ч са 180 метра „на сляпо”, а при 200 км/ч са 270 метра. малко по-долу ще ви стане ясно защо беше цялата тази аритметика.

В заключение:

• ако през по-голямата част от времето се движите в града и на по-ниска скорост, за добрата видимост и безопасността Ви няма голямо значение какво точно наливате в резервоара на чистачките, всичко е въпрос на лична преценка;
• ако основния Ви пробег е междуградски и по магистрали на висока скорост е добре да се замислите за качествена течност, която ще Ви осигури бързо почистване на стъклото при по-високи скорости и ще намали съществено шофирането „на сляпо” по време на самото измиване;
• използването на чешмяна вода води до задърстване на система и не добро измиване на органичните замърсители и намаляна видимост;
• използването на битови миещи препарати води до преждевременно състаряване на гумените части и лака на боята.