У нас все още малко автолюбители знаят какво е т.нар. видеорегистратор, но в много държави това устройство се ползва масово. Като цяло това е съвременно устройство с една или две камери, които записват картина, а за по-скъпите и звук от случващото се по време на път, престой и даже при паркиран автомобил. Монтажа и демонтажа е много лесен и бърз и е обикновено на предното стълко. Картината в по-евтините варианти не се отличава със супер високо качество, а при по-скъпите достига HD и Full HD качество дори и през ноща. С една дума без значение какво се случва на пътя Вие ще притежавате на видео всичко, от неправилно изпреварване, агресивен колега-шофьор, проверка от КАТ до тежки ПТП.

Устройстовто им е много просто, задължително има една камера (в някой модели две), механизъм за закрепване към предното стъкло и дисплей, но той не е задължителен.

В началото разрешителната способност на видеорегистраторите започва с 640x480 пиксела, вече 720 пиксела по вертикала е норма като стига до 1080 пиксела при по-скъпите. Но както се знае пискелите в матрицата не са гаранция за качествена картина. Всъщност както при всяка подобна техника основно значение има оптиката. Ако вместо красиво стъклено "око" с размер на монета виждате малка дупчица не се надявайте на чудо. Най-добрите обективи винаги си остават тези със стъклени лещи, но това винаги струва малко повече.

В някой модели има т.нар. цифрова стабилизация на изображението EIS (Electronic Image Stabilization, anti-shake), което дава естествено по-добро изображение.

Едно от нещата които са важни е бутон с който моментално може да защите файла от изтриване, в различните модели бутоните са с различни названия (например SOS). При задействането му в паментта се записва т.нар. "авариен файл", който може да се преглежда по-късно и се изтрива ръчно с помоща на програма.

Незнайно защо в някой модели има опции характерни за типичен фотоапарат като цифров зум, фото и видеоефекти, настройки на белия баланс и дори самоснимачка в режим "потрет". Това е повече маркетингов трик на производителите.

Някой регистратори са без екран, но по време на път не е и толкова необходим, но от друга страна пък с екрана по-лесно се контролира работата на устройството, така че преценете сами при избор с или без дисплей.

Някой регистратори са с допълнително инфрачервено осветление, но то няма как да освети пътя през ноща и дори отражението му в стълкото може да влоши картината. Инфрачервеното осветление е полезно само в случайте когато има втора камера предвидена за салона или ви се наложи през ноща да заснемете нещо извън автомобила, но пък за това и светлината от фаровете е достатъчна.

Реално и достъчно констрастно видеозаснемане се обезпечава от: стъклена оптика, качествена матрица и съвременен процесор.

"Качествена матрица" в случая се определя не от броя на пикселите, както например е при смартфоните, където - колкото повече, толкова по-добре, при видеорегистраторите дори 2,1 мегапиксела са достатъчни (просто умножете 1920 на 1080 точки). Дори при 5 или 8 мегапикселова матрица, за свръхкачествен запис в случая се използват само 2,1 мегапиксела в центъра на матрицата. През последната година при производството на видеорегистратори вече се използват матрици създадени за професионално видеонаблюдение. В тях самите пиксели за малко по-големи, следоватено получават повече светлина и съответно малките детайли са по контрастни.

Много добра опция е наличието на G-сензор в регистратора. Той автоматично защитава от презапис видео заснето в момента на стълкновение, удар в препятствие или при резки маневри. G-сензор обаче може да се окаже и "подводен камък" ако не се калибрира чуствителността му както трябва, при всяка по-голяма дупка на пътя (а такива въобще не липсват в България) паметта ще се пълни с излишни т.нар. "аварийни файлове", които ще трябва да изтривате ръчно.

Видеорегистратор с GPS-модул по принцип е много полезно нещо, но когато е направено както трябва. Тази опция фиксира в регистратора маршрута и скоростта на движение (това може да се преглежда по-късно с помоща на програма). GPS-модул също така показва ограничението на скоростта и наличието на видеокамери по пътя, естествено ако това го има на GPS-картата която ползвате. За съжаление цялата тази информация не може да се ползва като доказателствен материал при ПТП, но пък оборудването на служебни автомобили с цел контрол е много актуално.

Как да избираме видеорегистратор?

• При покупка на регистратор проверявайте качеството на видеозаснемането - това се прави много лесно при преглеждане на видеофайла на голям екран, ако не се виждат добре детайли като регистрационен номер, чертите на лицето от разстояние от няколко метра, значи видеорегисстратора не струва. Както писах по-горе реалното качество на видеото трябва да е в рамките от 1280х720 за HD и 1920х1080 за Full HD.
• Голямо влияние на качеството оказва скоростта на предаване на данните (bit rate). Като показател за хубаво качество се считат като минимум 8 мегабита/секунда - това го пише в спецификацията на устройството.
• Кадровата честота определя колко ще е плавно изображението. Нормален показател е 30 кадъра в секунда - това също го пише в спецификацията на регистратора.
• При избора на видеорегистратор се убедете в надеждността на механизма за закрепваме, желателно би било всички оси в подвижните елементи да са метални, а не пластмасови.
• Добре е конструкцията на регистратора да позволява лесно и бързо да се обръща към вратите и към вътрешността на автомобила (за евентуален запис на "мил" разговор със служители на КАТ или агресивни колеги-шофьори).
• Новият видеофайл да се презаписва върху най-стария за да не се налага ръчно "почистване" на паметта.
• Много е важно новият файл да започва веднага след старият - видеонаблюденито трябва да се води без загуби.
• Оптималния размер на дисплея на устройстовото е от 2 до 3,5 инча, наличието на опция за регулиране на яркостта и изключването му е много важна за тъмната част от денонощието с цел да не се отвлича вниамнието на шофьора.
• Много е полезно наличието на собствена батерия за да може регистратора да се ползва и извън колата.