На пазара на автомобили съществува "мода" - все по-често се купуват коли с дизелов двигател. Изборът е голям, а като следствие се явява и фактът, че колите втора ръка с дизел са по-скъпи от бензиновите. Няма случайни неща, защото дизелът еволюира сериозно и вече е сериозна алтернатива за задвижване дори на най-скъпи коли. Затова е и тенденцията той да има предимство в сделките на пазара.

Дизелът е по-труден и чувствителен за поддръжка в сравнение с бензиновия мотор. Преди покупката му обаче е добре да знаем кой е бил предишният собственик на колата.

Но да преминем към конкретните разлики между двата двигателя.

Ректификацията на суровия петрол е източник на дизеловото гориво и бензина. С поетапно загряване на нефта се отделят (на различни етапи) отделните горива под формата на газове, които после кондензират.

За бензина имаме "октаново число". За дизела - "цетаново". Двата параметра по смисъл са напълно противоположни. Бензиновият двигател има принцип на действие, свързан със създаване на гориво-въздушна смес. Тя постъпва готова в цилиндъра, компресира се и се запалва при наличието на искра. Колкото по-рано се възпламени сместта буталото да е качило горна "мъртва точка" (положението за максимално сгъстяване), толкова по-ниска е мощноста на мотора.

Проектно двигателите имат необходимост от бензини с определено октаново число. Това зависи от степента на сгъстяване на горивото и центровката на запалването. Затова не бива да използваме горива, различни от обявените от завода-производител. Проблемите, които възникват впоследствие са много - лоша работа и голям разход на гориво на мотора, димност, загряване и пр.

Способността на горивото да се самовъзпламенява е т.нар. "цетаново число". То може да бъде най-много 50. При по-ниска стойност вече говорим за все по-трудно възпламеняващо се гориво. Подобно на бензиновите мотори, и дизелите имат специфични изисквания, наложени от завода-производител за използване на гориво с определено цетаново число. Обикновено то варира около 35.

Логиката и технологията изисква дизелът да е по-евтин от бензина, защото е по-некачествен. Уви, на теория е едно, на практика съвсем друго.

Всичко може би се корени в схващането, че дизеловият мотор е по-съвършен от бензиновия. Посочва се принципът на действие. При дизела се регулира количеството на горивото, което се впръсква в цилиндъра (качествено регулиране), а при бензина става въпрос за определено количество гориво-въздушна смес. Тя се подава в цилиндъра, което пък е количествено регулиране.

При произволно положение на педала на газта количеството на въздуха е константа. Няма запалителни свещи при дизела, където запалването стартира от температурата на адиабатно свития въздух в цилиндъра (вероятностен процес) и има нужда от степен на сгъстяване 2-3 пъти по-голяма от тази в бензиновия мотор.

Коефициентът на полезно действие на дизела надвишава този на бензина с поне 20% за моторите на автомобили и до 40 - 50% при корабните нискооборотни хибридни мазутно-дизелови двигатели. Така идва и версията за по-сериозният икономически ефект от дизела.

Последният е температурно и якостно по-натоварен. Оказва се обаче, че на практика това не е от значение. Най-малкото, защото става въпрос за нискооборотен двигател. Максимумът на въртящия момент идва при 2000 - 2500 оборота в минута. Следователно и "животът" на двигателя е по-сериозен в сравнение с бензина. Логично е, защото бавното движение на буталото и по-малкият на брой цикли за едно и също изминато от возилото разстояние, водят съответно и до по-незначително износване. И историята за дизелови двигатели с 500 000 - 700 000 км без основен ремонт се оказват реалност.