Основното отличие на въздушното окачване е в еластичния елемент, вместо пружина или ресор има хермечна камера с въздух под налягане. Тя е монтирана отгоре на амортисьора или странично, до него. Работните характеристики на този вид окачване не зависят от това къде е монтирана камерата, това си е решение на индивидуалния инженерен дизайн. Разбира се, като всяка автомобилна част може да се случи да дефектира, като за тази цел се обърнете към специализиран автосервиз за ремонт на въздушно окачване.

Пневматичното окачване се използва основно в два случая: за повишаване на комфорта и/или при голяма разлика между базовото и максимално допустимото натоварване на превозното средство, както е при товарните превозни средства например.

При камионите въздушната система на окачване е малко по-сложна, и по-точно тя е комбинация от въздушната спирчна система и окачването.

При автомобилите в устройството на пневматичната система на окачване влизат датчик за нивото на купето, балон-ресивер за съхранение на сгъстен въздух, компресор с влагоуловител, датчик за температурата на компресора, електронен блок за управление, система от електромагнитни клапани и самите въздушни камери. Работния газ е най-обикновен въздух, който компресора засмуква от атмосферата и прекарва през влагоуловителя, и нагнетява балон-ресивера който е с обем 5-10 литра. Въздуха се съхраня в балон-ресивера под налягане от около 20-23 бара.

Основния плюс от пневматичното окачване е поддържането на оптимален неизменен клиренс и плавност на хода независимо от натоварването на превозното средство. Това се постига посредством системата за електронно управление която чрез блока с електромагнитните клапаните подава допълнителен работен газ или отмена такъв от въздушната камера с цел поддържане на зададеното разстояние на центъра на колелото до арката на калника, което се следи от датчиците и се предава към блока за управление.

Компресора не работи постоянно, той се включва единствено когато е необходимо да се добави налягане в балон-ресивера. В системата са допустими неголеми утечки, когато двигателя не работи. Например при по-дълъг престой на паркинга под собствената си тежест автомобила се спуска до минимално допустимия клиренс, когато се запали двигателя, всичко се възстановява до зададените параметри. При силно износена система е възможно автомобила да не успее да възстанови осанката си, защото компресора не е предвиден да работи постоянно и датчика за работната му температура обикновено го изключва за предпазване от прегряване. Друга особеност на системата е че дори при изключен двигател, електрониката на автомобила „се пробужда” регулярно и проверява положението на купето и коригира (изравнява) положението му по най-ниско спуснатата част на автомобила и така се поддържа относително постоянно хоризонтално положение. Трета особеност е при използването на крик за повдигане на част от автомобила. Заради това че системата е програмирана да поддържа автомобила в хоризонтално положение за повдигането на част от колата е предвиден специален режим който трябва да се включи или пък по-скъпите системи сами разпознават ситуацията и предприемат необходиите мерки.

Понякога в комбитата, миниванове и високопроходими автомобили се монтира пневмо-окачване само на задния мост. В такива автомобили често задната част-багажника или третия ред седалки са предвидени да поемат по-голямо натоварване от стандартното и за да не „увисне” задницата им се предвижда възхдушно окачване само на задния мост.

Окачване само на задния мост е по-скоро нововъведение, основно се монтира и на двата моста, и се среща както при луксозните и високопроходимите автомобили така и при спортните.