Ксеноновите фарове за първи път сa монтирани на сериен автомобил през 1991 г. и по-точно в BMW седма серия. И от тогава досега се водят спорове „за” или „против”, т.е. едни ги хвалят (обикновено тези които вече имат такива), а други ги критикуват и отричат (тези които ги нямат още). И между другото и двете страни са прави донякъде. Ние ще се опитаме да изясним всички достойнства и недостатъци на ксеноновите фарове, а вие сами ще прецените дали си струва или не немалката инвестиция в тях.

Нека първо да разгледаме аргументите „за”. И така, ксеноновте светлини са много по-ярки от халогеновите: 3200 lm (лумена) за ксенона, срещу двойно по-малко за най-качествените H7 халогени – 1500 lm. Ксеноновте лампи са и много по-икономични: те отдават на 1W (ват) мощност 91 lm срещу 26 lm/W за халогена. Това позволява на един фар да се намали разхода от 55 W на 35 W, ако се ползват ксенонови лампи.Друго съвсем немаловажно предимство за ксеноновите лампи е че имат много по-дълъг живот от халогенните – 2000 часа срещу едва 450-500 часа. Освен това ксеноновите фарове не се повреждат от вибрациите. Това са основните предимства, които хич не са малко, в същото време имат и много недостатъци, за да разберем всичко правилно, ще изясним принципа на работа на ксеноновите лампи. Основното което е нужно да знаем е че в този вид лампи светлиния поток се генерира от йонизирането на смес от ксенон и други газове посредством т.нар. волтова дъга (също дъгов разряд или електрическа дъга) между два (обикновено волфрамови) електрода затворени в стъклен балон (капсула). Светлината която се генерира е бяла и както споменахме по-горе с много по-голяма яркост.

Тук вече започваме с недостатъците на касеноновите фарове. За този вид лампи не е достатъчно нормалното напрежение от 14 V в автомобила, налага се към схемата да се добави и инвертор, който да преобразува тока в подходящите параметри. В началото са били необходими 300 V, но с времето технологията се усъвършенства и вече са достатъчни 85 - 42 V и 400 kHz. Това говори, че специално за ксеноновите фарове лампите са много и различни, например модели D1, D2, D3 и D4 въобще не са взаимозаменяеми, още повече, че отзад имат и по още една буква R или S, която неслучайно е там. И в допълнение към всичко това, за първоначалното включването на тази вид лампи е необходимо доста по-голямо напрежение от 300V. За да се образува волтова дъга е необходимо много високо импуслно напрежение от порядъка на 25000V. Устройството което може да генерира такова стартово напрежение може да е както външно (за моделите D1), така и интегрирано в самата лампа (за моделите D1S). Характерното за тази технология е, че за да достигнат до номинална яркост на ксеноновите лампи са им необходими не милисекунди, а цели 15 секунди – именно за това време хладната лампа достига оптималната работна температура и яркост (разбира се, лампата се включва веднага, но чак след секунда започва да отдава едва 25% от потенциала си). Извода от това е следния – ксеноновите лампи не са подходящи за работа в непостоянен режим.

Друга особено важна характеристика на светлината добивана от този вид лампи е че късовълновото дъгово излъчване се разсейва силно от микронеравности. С прости думи казано – рефлекторите на ксеноновите фарове трябва да са много по качествени и гладки отколкото на обикновените халогеновите фарове, освен това самото стълко на фара трябва да е чисто (нещо което в нашите условия по пътищата е труднопостижимо). Ето защо ксенонови фарове и например „яка” Golf – ДВОЙКА са несъвместими технологи или по-точно едни истински ксенонови фарове с всичките им там инвертори и т.н. струват колкото самата ДВОЙКА, ако не и повече. Тук идва и следващия момент, „къси” и „дълги” светлини. При халогена е ясно една жичка – „къси”  плюс втора жичка и готово имаме и „дълги”, а при ксеноновата лампа с волтова дъга? Няма как да генерираш първо една а след това и втора волтова дъга до първата или да пуснеш двойно повече ксенон, за да се получат „къси” и „дълги” светлини. Решенията са следните: когато е една лампата във фара, се монтира малък електромотор (соленоид), който премества самата лампа с няколко милиметра напред или назад в зависимост от желания режим; или да се ползват две лампи една до друга или една след друга. И всъщност, под това се крие и популярното название „биксенон”.

И така – защо тези фарове са толкова скъпи, ами сами сметнете - лампа е скъпа и всички инвертори, и системи, и електроники за защита и управление на този вид фарове са много повече, отколкото може да си представите, даже стъклата за фаровете са с ултравиолетови филтри, защото светлината, която излъчват, е подобна на тази от дъгова електрозаварка. С една дума – ксенонови фарове, о да страхотни са, но ако можем да си позволим истински оригинални такива, а не евтини „китайски” ксенони, които нямат нищо общо с горе-описаната технология. Вярно, всичко е доста по-сложно, отколкото с обикновените фарове, а ако ги сравним със светодиодите? Това е тема, която си заслужава отделна статия, засега ще отбележа само, че техническите подробности и проблеми при светодиодните фарове не са по-малко от тук описаните.