Sharan е един от първите германски ванове. Хубавият вариант на тази семейна кола е с 2-литров бензинов мотор (4 цилиндъра) и 115 „коня”. Той е напълно достатъчен, колата не се „задъхва”. Дизеловите варианти правят доста повече проблеми.

А и разходът бензин не е никак сериозен – около 6 – 7 литра на „стотях”! Моделът от 1996 г. при мен е с газов инжекцион и консумацията е малко по-различна, но в никакъв случай не надвишава 9 литра пропан-бутан на 100 км пробег.

Колата е много здрава. Става за семейно возило, за бизнес, за пазаруване, за... камион! Последното е шегичка, но като се махнат седалките се отваря доста пространство и няма проблеми с багажа.

За 115 000 км пробег проблемите са твърде малки и почти несъществени, а ремонтите – символични. В интерес на истината интериорът е леко претупан, но пък това не е лимузина, нали?

Ванът си заслужава парите, а и при нужда частите са достъпни. Чувал съм, че е добре да се следи износването на ангренажния ремък, за да няма после грозни сцени.

Иначе за „бъговете” по колата – те не са много, както писах по-горе. Климатикът леко „гъгне”, но като загрее автомобилът се оправя. По-интересен е проблемът с форсирането на мотора при висока скорост и вече загрят двигател. Това става ненадейно, не толкова често, но си е интересно за отбелязване. Но никакви странични ефекти не дава, проблемът си изчезва след 10-ина секунди.