Нисан Микра К12 е крачка напред в развитието на модела, сравнено с предната генерация (до 2003г.) След избиране купих бензинова версия, тъй като дизелите не са много издръжливи. Най-сполучливия мотор според мен е 1.4 бензин 80 коня, но не намерих такъв за съжаление и купих 1.2 65 коня. Смених му веригата (издържа до около 100-120 000 км и почва да трака). Навсякъде пише, че набива клапани и не е подходящ за газ, но пък и разходът му на бензин е поносим - с нормално каране е около 5л/100км извънградско и около 8 в града. Карам я вече 2г. Според мен колата не обича извънградските преходи - постоянно е над 3000 оборота, плаче за 6та скорост, ама я няма. Много е висока и обла и според мен няма добра аеродинамика (челно съпротивление). За сметка на това за града е прекрасна - много маневрена и има добър клиърънс. Това е важно, защото не виждам кора отдолу и картерът и е ниско, виждам следи от ужулвания по него. Микрата на 15' инча джанти побира гуми 195/65 отпред (максимално, заради калобраните при завой) и 205/60 отзад, като бъгенце е и се катери навсякъде. Зимата също движи поносимо в снега, има и ABS. С големи гуми вози много комфортно, окачвването е много устойчиво за нашите смотани пътища. Спирачките са уникални, макар отзад да са барабани, коват на място. Не ми харесват късите светлини фаровете, не светят много добре и с времето стъклата на фара потъмняват. Също изпреварването, ако натоварена с хора и багаж не е от най-бързите. И са направили гърлото за водата за чистачките едно тясно, все едно с пипета ще сипваш. 

Това, което е предимство на автомобила е неговото купе - отвън изглежда измамно малко, а всъщност е доста високо просторно. 4ма души могат да се возат много комфортно. Воланът се регулира на височина. Много полезни екстри са управляваният от волана cd-плеър с прекрасно озвучение, ел, огледалата, ел.стъклата, борд-компютъра, и климаторника. Има и леген под пасажерската седалка, където да напълните с лед и да държите изстудени напитки лете. Като недостатък, намирам шоьорската седалка за неудобна за дълъг път. Климатикът даже зареден,  иска време за да се справи с най-големите жеги лятото. Задните седалки са много комфортни, с полегати облегалки и возещите се отзад се чувстват наистина удобно, а не притиснати отвсякъде. Облегалките им падат напред в съотношение 60-40 и цялата задна седалка може да се бутне напред, за да се уголеми багажното пространство. Стандартно то не е чак много, и повече от 2 сака му се опират. Има си леген за резервна гума патерица.

Обслужването е много евтино, двигателя лови към 3.5л масло, филтрите са евтини. Като цяло колата е доста здрав Нисан и не е бъкана с електроника. Резервните и части са евтини и не се чупят всеки ден. С изключение на тези по двигателя - изключително скъпи и почти за всичко се изисква сваляне на кажи-речи целия двигател с много периферии около него, което оскъпява неимоверно труда. За да сме конкретни. ремонт на на нещо по двигателя за под 1000 лв. е невъзможен. Затова ако купувате Нисан Микра, убедете се, че е технически изправна, особено ако е дизелова. Като цяло определям Нисан Микра като икономичен градски автомобил и такъв за къси преходи без много багаж. Определено бих си купил по-пъргавия 1.4 бензинов мотор.