Фейслифтовата версия на Мерцедес-Бенц W168 заличи много от негативите, насъбрали се у публичността при дебюта на модела в края на 1997г. Немците си взеха поука и остраниха много недомислици и дефекти както и направиха и някои подобрения. Връх в иновациите е А210, „обслужена” от тунинг-гиганта AMG.

А 210 е типичен Мерцедес, който „умее” да поддържа равномерната скорост - без да се зори педала. В градски условия, където поради разбитите български улици А-класата подскача и е некомфортна при по-голяма градска скорост. Извън града обаче се държи в пъти по-добре и вози като всеки друг нормален малък или дори среден автомобил, без някакво друсане, подскачане или клатене. Е, ще усетите ако карате със 120 км/ч и ви изпревари голям джип да речем, или ако със 110км/ч влезете в сериозен завой, но не е нищо фаталнo. Но признавам си, ако хвърча постоянно на дълги разстояния това не би била колата за мен – за такива разстояния бих избрал голям, широк и комфортен круизър.

Фаровете, за разлика от пред-фейслифтовия модел, са кристални и „отсичат” светлината, дългите светят доста далеч и при добри крушки алтернативата-китайски ксенон е безсмислена. Халогенните фарчета на А210 могат да се настройват ръчно на височина много лесно чрез врътка в края на решетката под бронята и вечер при дъжд светят добре.

А210 се произвежда със 17 или 16 цола лети джанти, като стават дори и 15’, но с ограничен J и ЕТ. Ако колата има стандартни 5.5J (т.е. прибрани навътре) лети джанти, те са почти непродаваеми отделно, тъй като стават само за А-класа, а всеки търси по-широки от тях. На 16’ ц. джанти 5 и ½ J с гуми 195/50, съчетано с доброто по мое мнение окачване, А-класата се чувства добре и в по-остри завои влиза стабилно като лагерница (стига да не правя изцепки със скоростта или с много високи гуми), но хората вътре в нея, поради изправените седалки – не. Това не е дрифтърски автомобил – за подобни цели си купувате ниска спортна Хонда. 17ц. джанти е добре да се избягват в българските градове и оптималния вариант гуми смятам, че е 195/65/15, който осигурява нормално управление, добър разход, добра повратливост, щадене на дискове и накладки и добър просвет отдолу, което също е важно, когато се наложи да качиш бордюр или да поровиш зимата из снега. Добър просвет се постига и с по-екстравагантния размер 205/55/ на 16’, но само с по-малък J, които поради размера на леглото на подкалниците трябва да се пробват дали се побират, преди евентуалното им закупуване.Лятото карам с тях и съм доста доволен, колата не захапва всяка дупка и вози осезаемо по-леко, макар и да губи малко от устойчивостта си в завой.

А210 дойде с предни перфорирани вентилирани дискове и задни дискови спирачки. Спира учудващо добре, снабдена е с BAS и ABS, освен това и ASR и ESP, които добре си вършат работата при нужда, съчетани с нови зимни гуми. Колата никак не обича гуми с износен грайфер обаче. Имам чувството че не тежи много на колелетата.

Под предния капак е 2084cc осемклапанов мотор със140 к.с. Интересното е, че той е разтоварен – при 100км/ч оборотите са 2250, при 130км/ч - едва 3000, което според мен щади него и ск. кутия. Нищо общо с изнасилените италиански бангии с 4000 оборота на 120км/4, готови всеки момент да изплюят биела извън блока. Извън града А 210 дава разход 8, 8.5л газ на 100км, в града е около 11-12л. с нормално щадящо каране. Нищо фрапантно или неочаквано, А 160 дава 7/100 извънградско среден разход.

От една страна, казанчетата на антифриза и течността за чистачките удобно са измислени да се свалят при нужда. Но двигателният отсек е претрупан, нищо общо с масовата голф 3ка да речем, което оскъпява труда при нужда от ремонт там. Щеката за маслото е чак в задния край, евентуално сваляне на стартера (чест проблем са износените му четки) до нея изисква добър майстор и 150-200лв само за труд. Тъй като мотора е с верига, при покупка на употребяван екземпляр е препоръчително единствения ремък (пистовия) да бъде сменен наред с ревизия на четките на стартера. За съжаление ако няма да се кара по хубав път а предимно в градски условия, бързо заминават амортисьори и др.компоненти по окачването.

Колата е доста пъргава дори и на газ, и ако ще карате на дълъг път където поради липсата на магистрали да изпреварвате тирове, по-практични ще са по-мощните мотори на модела с ръчна скоростна кутия. Определено има разлика в набирането между 1.6 и 2.1 мотора.

Комфортът: Кожените седалки с подгрев са удобни, но не бива да се прекалява - това не е лимузина за обикаляне из Европа. Видимостта на шофьора, поради високия и изправен седеж е доста добра и зимата автомобилите отпред не цапат толкова бързо предното стъкло. Темпоматът при дълъг път влиза в употреба, което почти премахва задължителното изтръпване на десния крак поради високата позиция на седене на шофьора, и подлакътникът на когото се опирате, е много, много удобна екстра.

За всеки миниван е важен добрия климатик който да охлажда добре, и А-класата е перфектна в това отношение дори в големите жеги, въпреки панорамното остъкляване (и е сравнително добре обезшумена заради разтоварения двигател, което трябва да се отбележи). Хубаво е, че волана и шофьорската седалка се регулират по височина и така се побират и едри шофьори без проблем. Вътре всяко свободно пространство е оползотворено за да е полезно–освен с неголямата жабка (минус е, че не се заключва) има чекмедже на подлакътника, жлеб под касетофона, рафче под волана, джобове във вратите и чекмеджета под предните седалки. Във вратите има поставки за чашикакто и зад подлакътника – за пътниците на задните седалки. Озвучаването е страхотно Bose(с колони във всяка врата, пищялки горе в предните и една басова колона монтирана точно под жабката), което подсилва удоволствието от шофирането. И без външна антена колата хваща доста добре радиостанциите по пътищата в различните краища на страната. 4те плафона в купето, ако се оборудват с ярки бели диоди, вечер осигуряват добра видимост дори и в багажника и в пространството под отворения заден капак на колата. Има стандартни екстри като подгрев на задно стъкло и на странични огледала и трети стоп с лесен достъп за подмяна на евентуално изгорели крушки. Като опция А210 има парктроник, 4 ел.стъкла и прибиращи се странични ел.огледала. Четирите врати се заключват автоматично и се отключват с бутон под аварийния бутон. При някои модели ламелния покрив (чието уплътнение за съжаление с времето отслабва) и парктроника също са опция предимно при италианския внос, за сметка на подгрева на седалките.

Отзад обаче колата не е комфортна за дълъг пробег (почти 80* вертикален ъгъл на облегалките, тясно за краката), поради което някои екземпляри се предлагат с фабрично монтирани отзад 2 единични седалки, идентични с предните. Аз лично я определям като автомобил за 2ма души плюс багаж. За сметка на това пък значително се увеличава полезното място за багаж-при необходимост задните седалки се дърпат напред, облегалките им се огъват напред или целите седалки се преобръщат напред или свалят наред с предната пасажерска седалка, което заедно с абсолютно равния под в целия автомобил и високия таван показва защо А-класата клони към миниван, а не просто обикновен хечбек. Особено на Lang версията въведена през 2001г. и по-дълга със 17 см в задната си част, перални, хладилници и големи плазми няма да и се опрат.

Със затъмнено задно стъкло вечер фаровете на колите отзад не заслепяват. За съжаление тъй като то е високо, без парктроник малко пречи при паркиране назад.

В багажника освен леген за стандартна резервна гума (а не патерица) с крик (там се побира кръгла бутика за газ до 35 л.), има и по 2 жабки отстрани(например за ключове и аптечка), както и вход за 12V.

Кората на багажника е задължителна, за да крие звуците от държаното там и от ауспуха (в случая с А210 - двуцевка от AMG) при дълъг път. Преди фейслифовия модел е декоративна ролетна щора, а след фейслифта вече е пластмасова кора с мокетче и подвижни ъгли, която уплътнява и обезшумява добре.