Успях да се порадвам на Ford Mondeo (1-ва генерация) с 1,8-литров бензинов двигател (16V Zettec), произведено през 2000 г. За около половин милион километра (!) изминати с него колата се държи повече от достойно. Не е се е налагала смяна на амбриажа, а по окачването съм имал известни проблеми само с амортисьорите. Двигателят се оказа особено сполучлив с прекрасни параметри на динамиката. Направил съм му чип-тунинг, системата за впръскване и главата са сменени и от 115 „коня” успях да вкарам под капака над 150!  

За този пробег не се видя дефект по мотора. Само водната помпа се оказа, че има ресурс около 100 000 км и трябва да се подменя. Съвсем спокойно съм вдигал между 150 и 200 км/ч, разходът дори в най-натоварено градско движение е не повече от 9 литра на 100 км. Естествено, ламарините не са вечни, но така или иначе колата даде много от себе си.

Чувал съм, че дизелите са по-проблематични, но нямам преки наблюдения. И да има някакви слабости споменатият Ford Mondeo, това са дреболии по амортисьорите и на предните носачи. Признавам, точно тази генерация не е много „намазана”. Купето си е тежичко, интериорът вътре не е чудо невиждано, но пък определено е държелива.

Обмислях да се преориентирам към 3-ата генерация на модела, но се оказа, че в него има повече пластмаса, отколкото е необходимо. И доста от частите се амортизират бързо. Затова съм „пас”.