Първият сняг в столицата буквално парализира движението и предизвика близо 400 катастрофи. Причината за това беше както неумението на шофьорите, така и “почистването” мейд-ин бг”.

Интересно е да видим как се справят с проблема в държавите, като Финландия, Норвегия, Щатите и Япония, където традиционно снеговалежите са доста по-големи от тези в България.

В Щатите водачите разитат на твърдото правило на “3-те часа”. След спирането на снеговалежа до три часа всички основни пътища трябва да са разчистени. Това, обаче не означава, че зад океана чакат да спре да пада снега и едва тогава да пуснат снегорините. В северните щати използват т.н. TowPlow – снегорини със специален косовървящ прицеп. Тази система позволява да се чистят едновременно 3-4 ленти на магистралата. В малките градчета помагат и доброволци от местните жители. Освен това всички предприятия и собственици на къщи са задължени да чистят снега и леда на тротоара пред зданията си. Ако някой не си свърши работата веднага получава глоба от $100. Химическите средства за разтопяване на леда и снега на пътното платно са забранени, снегът се събира, но не се хвърля в каналите, а се топи със специални горелки.

Във Финландия местните власти следят с помоща на хиляди автоматични камери промените по пътищата на страната. Ако прогнозата е за снеговалеж, 24 часа преди началото му се задейства план за разстановка на техниката по брой и разполагане. Финландците също не използват химически реагенти за топене на леда и снега, а фрикционни материали – пясък извън градовете и каменен ситнеж в градовете. Плюсовете на това са екологичноста и възможноста за повторна упатреба на насипните материали. Има и още един интересен аргумент срещу използването на солта – много я обичат лосовете и излизат на пътя да я ближат, а всички знаем за печалния тест на лоса. И още една подробност – при чистенето снегорините не карат на първа-втора, а се движат със скорост от около 90 км/ч. Във Финландия населението също се включва активно в борбата със снега, като държавата предоставя на гражданите малогабаритна техника за почистване, след преминаването на специален курс по обслужването й.

Норвегия харчи годишно за почистване на пътищата си от сняг над 200 милиона евро. Там работят над 2600 снегорина, без да се смятата грейдерите, тракторите и разхвърлячите на пясък. Но вместо пясък норвежците ползват гореща...сипица. Методът е въведен от 2004-а година насам от шведския учен Торгейр Ваа. Сипицата се смесва с вода и се нагрява до 95 градуса Целзий, а след това се разхвърля върху предварително утъпкания сняг. По този начин пътят се почиства до чист асфалт. Норвегия, като подчертано велосипедна страна е осигурила специални общински звена, които почистват велоалеите. Тротоарите също се почистват хитро – комуникациите за снабдяването на къщите с гореща вода са разположени под трототарите.

В севера на Страната на изгряващото слънце навяваният с височина десетина метра са нормално явление през зимата. Японците чистят снега на практика непрекъснато, без да чакат спирането на валежа. Първо пъртина прокарва специална роторна машина, след нея се движат ескватари и грейдери. След преминаването на колоната остава чист асфалт с впечатляващи високи стени от трамбован сняг. Красивата гледка дори си има име – снежен коридор и привлича многобройни туристи. Използването на химически средства за почистване е строго забранено, в Япония се чисти само механично. Много от магистралите и мостовете в страната са с вградено в платното подгряване, което облегчава работата на пътните служби.