Течно гориво което се използва в дизеловите двигатели с вътрешно горене, добито от биологични продукти, а не от дестилацията на нефт както при дизела. Биодизела се произвежда основно от растителни мазнини, добивани от рапица, слънчоглед, соя, кокос и др. или от животински мазнини. Освен това може да се добива и от преработката на използвани в бита растителни мазнини. При изобретяването на двигателя си Рудолф Дизел използвал рапично масло. Биодизела подобрява работата на двигателя, не съдържа сяра, намалява разхода на гориво, не образува нагар, не отделя сажди и е по-евтин от дизела. Другите основни предимства на биодизела е че се произвежда от възобновяеми енергоизточници. Един от основните недостатъци на биодизела е че разгражда гумените уплътнения в горивната система на по-старите модели дизелови двигатели (произвеждани преди 1992 г), но подмяната им с нови решава този проблем.