Когато видиш, че всеки четвърти автомобил, който срещаш на пътя в Норвегия е електрически, неминуемо си задаваш въпроса – наистина ли настъпва електрическатга ера на пътя. Но все пак преди това да стане факт, като че ли по-скоро в момента електромобилите са на изпитната скамейка, държащи своята своебразна “матура” за пътния им лист в живота. А както всички знаем една матура не е никак лесна работа...
Елементарният въпрос е след като сложиш един до друг електромобил с цена от около 35 000 евро и класически с ДВГ от същия клас, но с цена 15 000 евро, да си зададеш въпроса – дали наистина 20-е хиляди разлика са отражение на толкова голямо превъзходство. На този етап, преди издържането на “матурата”, едва ли...
И все пак, ако “матурата” се държи в една държава като Норвегия, която е на първо място в света по наситеност с електромобили в момента, отговорът може би ще е по-различен. В скандинавската страна съществува от 1995-а година насам обществена организация, наречена NEVA /Норвежка асоциация за електрически автомобили/, която е най-голямата от този род в света. В нея членуват 40 000 собственици на електромобили и подръжници на идеята. И работата й определено дава плодове – в момента процентът на чистите автомобили в страната достига вече 35,1. Следващите по ред страни в тази класация са Исландия с 11,8%, Швеция с 4,8, Швейцария 2,2% и Белгия с 1,8%. Средният процент присъствие на електромобилите в Европа е едва 1,4%.
Интересно е да видим как норвежците постигат това предимство? При закупуването или лизинговането на електромобил в страната не се прилага данък. Годишното данъчно натоварване /пътен данък/ за подобен автомобил е минимално, а за подобен автомобил собствен на компания, данъкът е намален с 50%. Електромобилите в Норвегия не плащат пътни такси, ползват безплатен паркинг и безплатен превоз с ферибот, което е доста голям плюс в държавата с безбройните острови. В градското движение могат да се движат в бус-лентите, предимство, което лично изпитах изпреварвайки стотици евтомобили в час пик в Осло.
Но въпреки всичко това, тежките въпроси на “матурата” си остават – високата цена на електромобила идва на първо място от цената на акумулатора, особенно когато търсим пробег с едно зареждане от 400-500 км. Ако оставим този въпрос настрана, производството на електромобила е далеч по-евтино, а подръжката по-лесна и приемлива ценово. Това е и причината Renault да продава модела си Zoe без акумулатора, а да иска заплащане за него на месечна лизингова такса. С настъпването на електрическата ера при автомобилите, прогнозите за цената на акумулатори е за бързо поевтиняване, а усреднената производствена цена на самия електромобил се очаква да падне под тази на конвенционалния към 2025-а година.
Друг проблем при електромобилите е че при по-ниски от 100 000 коли годишно производствени цифри и традиционните компоненти в машината са по-скъпи. Нискосерийното производство и високата цена на акумулаторите са именно тези задържащи фактори пред по-масовото внедряване на чистите електромобили в ежедневния ни живот. Затова на този етап много важна е държавната подкрепа за тях във вид на преки субсидии или намаляване на данъчни тежести за собствениците им, нещо което наблюдаваме в Норвегия.
Но дори там където правителствата не обръщат достачно внимание на електромобилите, полека започва да се получава изравняване на представянето им и цените с класическите ДВГ коли. Това вече направи Tesla с Model S и Model X и ще се опита да повтори упражнението тази година с Model 3 и цената му от $35 000. През септември идва Nissan Leaf с двукратно увеличен пробег и той също може би ще влезе в пазарния ценови сектор от под $30 000 в Щатите.
По-нататък още повече – през 2018-а, Volkswagen се гмурва сериозно в електропотока с кросовър на Audi, Jaguar и Volvo също подготвят доста обещаващи модели, а от 2020-а нататък се очаква истинска електрическа лавина с модели на Mercedes, VW и GM.
Така че изгледите за успешно взимане на “матурата” от електромобилите са доста добри, особенно ако по-активно се прилага наистина успешният норвежки опит в “отглеждането” им.