Т. нар. „Hidrogen Cell Technology” е практическото начало на човешката мечта да направи кола, която се движи с гориво... вода! По-познати като „водородни клетки” иновативните екстри към автомобила имат и доста по-различен принцип на действие от общоприетия. Макар и да съществуват 100% водородни возила, в тази технология се повишава коефициентът на полезно действие на двигателя с вътрешно горене – бил той дизелов, бензинов или на природен газ. Водородът в клетката се образува по известната химична формула на разлагане на водата Н2О на 2 молекули водород и 1 кислород. Получава се йонизиран газ ННО (наречен Браунов), който всъщност е продукт от работата на споменатите водородни клетки. Те са генератор на водород чрез електрохимични процеси. В структурата им са включени поредица метални плочки от неръждаема стомана, които са свързани с електроди и потопени във вода.

Полученият Браунов газ е добавка към основното гориво и ускорява изгарянето на гориво-въздушната смес в цилиндрите на мотора. Според фирмите, предлагащи водородни клетки, има възможност да се стигне до 50-процентно увеличаване на пробега на колата, а цените започват някъде от 400 лв.

Самият ННО-газ изгаря на 100% и развива до около 6000 целзиеви градуса. При тези температури логично е и самата гориво-въздушна смес да се възпламенява и запалва с по-голяма ефективност. В действителност се получава точно така, а като допълнителен плюс е намалянето на нагар и твърди частици.

Естествено, монтирането на такава клетка в колата не е съвсем просто. Освен клетката, към мотора е необходимо газът на Браун да се отвежда със специален вакуум маркуч за комбиниране с гориво-въздушната смес.

В процеса на ползването водородните клетки действително са показали ефективността си, но далеч не всичко е толкова просто в действителност. Когато моторът се натоварва повече (особено при изпреварване) възможно е възникване на дисбаланс в гориво-въздушната смес и да светне ламбда-сондата (индикация за бедна горивна смес). Проблемът се компенсира с изключване за кратко време на водородната клетка. За което няма единомислие дали е безопасно за двигателя или не.

Друг проблем е, че колата се нуждае от достатъчно електричество (80 - 120 А), за необходимия синтез на ННО-газ. Тя действително генерира ток, но и много „дърпа” от динамото и товари допълнително мотора. По принцип клетки, които ползват над 50 А могат бързо да изтощят акумулатора. (Мнозина дори ги наричат „бълбукатори”!) Очевидно при поставянето на подобна екстра към колата е добре да се мисли и доколко е възможно да се поддържа от системата сериозната консумация на ток. Мнозина се оплакват и от замръзване на водородната клетка при температури -8 градуса и по-ниски.

Очевидно макар и иновативен, генераторът на ННО-газ все още не е напълно ефективен, което пък ни припомня мъдростта за безплатния обяд.