Сигурните спирачки са едно от най-важните задължителни условия за безопастната експлоатация на автомобила. И най-съвременната и изправна спирачна система не може да работи без спирачна течност. Комбинацията от тези две условия поставя много високи изисквания към състава и свойствата на съвремнната спирачна течност. Високото налягане в системата, големите температурни амплитуди в зависимост от климатичните и експлотационни условия обуславят следните основни качества които трябва да притежава една спирачна течност:

• висока температура на кипене;
• стабилен вискозитет в широки температурни граници.

В световната практика е прието тези две качества да се класифицират по нормите на DOT - Department of Transportation (Министерството на транспорта на САЩ. Относно температурата на кипене се отчитат два показателя, кипене на т.нар. „суха” спирачна течност, т.е. несъдържаща вода и „увлажнена” течност - с до 3,5% съдържание на вода. Вискозитета се отчита при +100 градуса по Целзий и при - 40. Нормите за тези показатели са определени в съответствие с американския федерален стандарт за безопасност на автомоблите FMVSS № 116 представени в таблицата.

Сходни са изискванията и по други международни и национални стандарти като - ISO 4925, SAE J 1703 и др.

Като цяло според тези стандарти различните класове спирачни течности могат условно да се класифицират по следния начин:

• DOT 3 - подходящ за използване в сравнително немощни серийни автомобили с барабанни спирачки или предни дискови;
• DOT 4 - подходяща за използване в съвремнни бързи автомобили с дискови спирачки на всички колела;
• DOT 5.1 - подходящ за използване на шосейни спортни автомобили, където температурните натоварвания в спирачките са по-големи.
• DOT 5* - практически много рядко се използва в обикновени транспортни средства.

Експлотационните изисквания към спирачната течност не се ограничават само откъм температура на кипене и вискозитет. Течността не трябва да е агресивна към гумените детайли в спирачната система. Освен гумените съединения, в спирчаните цилиндри има гумени уплтнения които за по-добро улътняване трябва да набухват леко под въздействието на течността, но това не трябва да е повече от 10% и не трябва да е за сметка на тяхната еластичност. Друго основно свойство е неагресивност към металните елементи и защита от корозия. В спирачните системи металните възли се изработват от различни видове метали и вероятността от възникване на електрохимична корозия е много голяма. За предотвратяване на това в спирачната течност се влагат различни видове инхибитори, защитаващи детайлите от стомана, чугун, алунимий, мед или месинг.

Смазване на триещите се части

Смазващите свойства на течността определя износването на работните повърхности в спирачната система - спирачни цилиндри и бутала.

Стабилността при високи и ниски температури

Спирачната течност трябва да запазва отностително близки работни свойства в много голяма температурна амплитуда - от -40 до +100 градуса по Целзий. Като под понятието стабилност се подразбира - устойчивост на окисление, разслояване, образуването на утайки др.

Видове спирачни течности и съвместимост им

Спирачната течност се състои от основа (93 - 98%) и различни добавки, и оцветители (7 - 2%). Състава на основата се делят на три вида - минерални, гликолови и силиконови.

Минералните представляват смес 1:1 от рициново масло и спирт. Този вид течности притежават много добри смазващи и защитни свойства, не са силно хигроскопични и агресивни към боята. Но те не съотвестват на международните стандарти по основни показатели като - ниска температура на кипене и се сгъстяват много при температура по-ниска от  -20 градуса. Минералната течност не трябва да се смесва с гликолова, защото може да се получи прекомерно набъбване на гумените уплатнения и да се образуват сгъстяване на рициновото масло.

В гликоловите в качеството на основа се ползва полигликоли и техните естери - група химични съединения на основата на многоатомни алкохоли. Те имат висока температура на кипене, много добър вискозитет и удовлетворителни смазващи свойства. Основният недостатък на гликоловите течности е тяхната висока хигроскопичност - склоностт да поглъщат влага от околната среда. Колкото по-голямо количество вода се поглъща от течността, толкова по-ниска става температурата на кипене и се увеличава вискозитета при ниски температури, това води до по-слабо мазане и по-силна корозия на металите. Различните класове гликолови течности DOT 3,  DOT 4 и DOT 5.1 са взаимозаменяеми в зависимост от по-горе описаните класове автомобили за които могат да се ползват, но не трябва да се смесват или долива различна течност от тази която се ползва в системата вече. На автомобили които са произведени преди повече от 20 - 25 години гумените елементи в системата може да са несъвместими с гликоловите съединения, това е важно за ретро моделите.

Силиконовите се произвеждат на силиконова основата на органични полимери. Тяхният вискозитет много малко зависи от температурата и са работоспособни от -100 до +350 градуса по Целзий и не абсорбират влагата. Ползването им отчасти се ограничава от слабите самазващи свойства. Силиконовите спирачни течности са несъвместими с другите видове. Силиконовите течности клас DOT 5* не трябва да се бъркат с полигликоловите DOT 5.1 заради сходството в надписа. Затова на опаковките винаги има още едно обозначение:

• DOT 5* - SBBF („silicon based brake fluids” - спирачна течност на силиконова основа);
• DOT 5.1 - NSBBF („non silicon based brake fluids” - спирчна течност на несиликонова основа).

В съвремените автомобили се използват спирачни течности на гликолова основа. За съжаление те могат за година да „погълнат” до 2 - 3% влага и това обуславя нуждата от честата подмяна на течността. Периодичността се указва обикновено в инструкцията за експлоатация на автомбоила и е от 1 до 3 години. Обективно немогат да се оценят качествата на спирчаната течност в извън лабораторни условия. Напрактика състоянието на спирачната течност се оценява визуално - по външния вид. Тя трябва да е прозрачна, еднородна и без утайки. А проби от течността трябва да се вземат както от казанчето под капака, така и от спирачните цилиндри. Това се прави поради това че в системата течността не циркулира активно и напрактика има разлика между течността в казанчето и в цилиндрите. Течността в казанчето контактува с въздуха и обикновено е с по-висока влажност, а течността в цилиндрите много често се нагрява заради работата на спирачките и качествата й са променени. Добавянето на нова течност в системата практически не подобрява същественото работата на спирачната система, затова е по-добре да се замени изцяло.  Последователността и особеностите при подмяната на спирачна течност зависи много от модела автомобил и не е обект на тази тема. Единственото което трябва да се знае и трябва да се спазва при работа с такава течност е нейната агресивност и предприемане на сътоветните предпазни мерки. 

Заради голямата хигроскопичност на спирачната течност, тя трябва да се съхранява в херметична опаковка, в противен случай вие може да долеете вече силно увлаженена течност и да влошите още повече качествата на работата на системата. Също така трябва строго да се спазват препоръките на производителя при работа с течността защото е токсична.