Немският инженер Феликс Ванкел, изобретателят на роторния двигател, е роден на 13-и август 1902-а в град Рар, Германия. Tой стига до идeята за нов вид двигател с вътрешно горене още на 17-годишна възраст. Прeз 1924-а основава малка лаборатория, където започва сериозно изследване за новия си двигател-мечта. По-късно работи в Германския изследователски инiтитут по аеронавтика по време на Втората световна война и за водещата немска мотоциклетостроителна компания NSU Motorenwerk AG от 1951-а. Ванкел завършва първия си дизайн на роторен двигател през 1954-а и го тества през 1957-а. 

За ванкеловия двигател са изписани томове, но все пак трябва да споменем основната разлика с конвенционалния ДВГ - при роторния мотор няма бутала, а ролята им се играе от въртящ се в специално конструирана по форма камера, равнобедрен триъгълен ротор с изработени вдлъбнатини в страниците. Кострукцията има намален, спрямо тази на класическия ДВГ, брой движещи се части, по-равномерна работа, заради липсата на възвратно постъпателни движения, далеч по-компактни размери и по-ниска маса, по-малко вложени материали и по-лесно обслужване.

След като NSU oфициално обявява работоспособен мотор през 1959-а, над 100 компании в света предлагат сътрудничество, за да използват мотора в машините си. Mazda подписва договор с NSU през юли 1961-а, след като получава специално разрешение от японския парламент. 

В това време Ванкел основава собствен развоен институт в Линдау, Германия и в 1986-а го продава за 100 милиона западни марки на Daimler Benz. През следващата година Ванкел защитава нов патент, но през 1987-а си отива от този свят след дълго боледуване.