В началото на този месец – 3-и ноември се навършиха 25 години от първата публична поява по време на автосалона в Токио на първото поколение на модела Toyota RAV4. Тогава едва ли някой е очаквал, че автомобилната история е на водораздел на две епохи – без и със кросовърите. Японците с гордост зовът този модел първия в света SUV. Реално погледнато не е точно така, но компактният всъдеход поставя началото на нов клас масови серийни автомобили, които днес са неоспорими царе на автомобилния пазар. Защото предлага доста иновации сърани на едно място – изцяло независимо окачване, самоносещо купе, постоянно пълно задвижване, завишен просвет и още доста неща. Toyota ги събра тогава в привлекателен на външен вид компактен автомобил, с прочутата си навремето надеждност и адекватна цена за да забърка формулата на днешния успех на този автомобилен клас, който днес познава сабревиатурата CUV (Compact Utility Vehicle/Crossover Utility Vehicle).

От средата на 90-е години на миналия век досега пазарният SUV-сегмент нараства постъпателно без отливи и за този четвърт век тези автомобили се превърнаха в най-търсените в глобален мащаб. Отначало кросовърите изместиха от мястото им на пазара комбитата и вановете. После навлязоха във всички размерни пазарни сектори, така че се стигна до парадокса наскоро Ford да заяви, че спира производството на седани за Северна Америка за сметка на разширяването на това на кросовърите., Автомобилите тип SUV вече не са “мръсна дума” за такива марки като Porsche, Lamborgini, Bentley, Rolls-Royce и дори /mamma mia/ отскоро и Ferrari. И в дъното на цялата тази история стои именно малката машинка на японците!

Както доста други модели в автоомбилната история първата Toyota RAV4 се появява донякъде случайно. Първият прототип на колата е показан отново на автосалона в Токио през 1989-а година -малкият и доста несериозен на външен вид концепт-кар Toyota RAV FOUR. На фона на яките си съседи с футуристичен вид, мощни мотори и хвърчащи нагоре врати, малката машинка изглеждала като несериозна закачка. С екстериора и интериора си решени в червено и черно, яките зъбци на гумите и интегрираната в предната броня лебедка концептът изглеждал наистина забавно и с леко преигран оф-роуд характер.

Но RAV FOUR /Recreational Active Vehicle 4WD – Автомобил за активен отдих с пълно задвижване/, грабнал вниманието на посетителите и те непрекъснато питали - “Кога ще можем да си го купим?”. Интересът на публиката впечатлил шефовете на марката и те прехвърлили концепта на инжинерите за подготовка за серийно производство. Лесно се казва, но процесът съвсем не е лек, защото концептът на практика бил “муле” без определени технически шаси, окачване, задвижване и мотор.

С купето решили въпроса бързо – нямало смисъл да правят скомпактен класически всъдеход с рама, зависимо окачване и твърдо включвано пълно задвижване. Пазарът за подобен модел би бил твърде ограничен, а освен това там вече властвали модели като Suzuki Samurai и Daihatsu Rocky.

Вместо него по пътя на пробата и грешката в Toyota стигат до съвършенно противоположна концепция – малък автомобил със самоносеща каросерия, с външност на всъдеход и с по-високи оф-роуд възможности от стандартните компактни леки коли. Така от концептуалния RAV FOUR в серийното изпълнение не останало много.

На практика дизайнерите начело с Хидео Кондо, създал след това и пикапа бестселър Toyota Tundra, взели от прототипа само една впечатляваща част – пластмасовите кори обикалящи по периметъра цялата долна част на колата. Всичко останало – от фаровете до закрепеното отзад отвън резервно колело било ново. Днес рецептата за създаване на кросовър не е тайна, но тогава процесът вървял тежко и сложно, и в един момент дори само настоятелноста на европейските търговци на марката спасили проектът от закриване.

В щаб-квартирата на Toyota до самия край не вярвали в успеха на модела и дебютът бил подготвен много скромно. Прогнозите за продажбите били минимални - на ниво едва 4500 коли месечно. Скоро се оказало, че сбъркали и то с много. Още първият месец получили двойно повече поръчки, а те валяли след това като из ведро. През 1994-а продали 55 074 коли, през 1995-а двойно повече, а през 1996-а – тройно!

Не бива обаче да се надценяват постиженията на дизайнерския и инжинерен екипи на Toyota с модела. Нито в техническо, нито в дизайнерско отношение първият RAV4 не е революция – просто се оказал в нужното време и място с достатъчно привлекателни качества. Той предлагал управляемост на лек автомобил, оф-роуд външност и възможности, и стабилен, “неубиваем” двигател.

Нискофорсираният 2-литров мотор от семейството 3S-FE се оказва наистина “вечен”. За него се оказаха нормални пробези от по половин милион километра, а разчетеното за офроуд условия окачване също се оказа на практика вечно за нормалните пътища. Простата пълноприводна трансмисия и провереният във времето 4-степенен автоматик също нямаха навика да създават проблеми на собствениците. Всичко това при минимум електроника и типичното Made in Japan качество без глабовоболия от недобросъвестни поддоставчици. Какво да се счупи в такъв автомобил, а не като сегашните...

Единствената “слабост” на модела се оказали ... размерите. За плажно автомобилче и за разходки по уикендите тривратата каросерия с малка задна седалка и скромен багажник пасвала идеално. Но моделът бързо прескочил този си период – от него все повече се интересували като ежедневен автомобил, не като втори, а като първи и единствен в семейството.

Затова в 1996-а се появи петврат вариант, а дебютиралото след още четири години второ поколение RAV4 - купе XA20, чуствително порасна в “раменете”. За тази промяна помага и конкуренцията, представила в лицето на Honda CR-V, от самото й начало повече простор и възможности за трансформации в салона. Някои фенове на марката дори смятат, че стремежът да се посрещне търсенето на по-широка клиентела намали чуствително индивидуалноста на RAV-чето.

Първото му поколение на някои пазари дори се предлагаше с името Fun Cruiser, подчертаващо веселият и привлекателен характер на модела. С времето, обаче на мястото на закачливоста и привлекателноста на колата идваше все повече прагматизъм.

Вътрешното пространство на първото поколение автомобили наистина не беше много, но свивайки задните седалки в салона дори можеше де се спи или пък да се превозват велосипеди. Във второто поколение изчезна и привлекателният вариант кабриолет, а дизайнът стана по-”възрастен”. При третото поколение се отказаха напълно и от тривратия вариант, но добавиха такъв с удължено междуосие и двигател V6 за реализация в Северна Америка и Австралия. Четвъртото поколение на практика почти с метър превъзхождаше първото. За нарастването на теглото пък е по-добре да замълчим...

Петото поколение на модела дебютира през тази година, предлагайки и вече типичния за марката хибриден вариант.

От търговска гледна точка Toyota направи всичко около модела правилно – на все по-растящия пазар и търсене на кросовъри вървят именно такива модели – с по-солиден габарит, повече вътрешна вместимост, с по-високо ниво на оборудване и с по-малко залитания в дизайна. Силата на пазара потвърди правилото, че е по-важно да не разочароваш всички, отколкото да се харесаш на някои. Всяко следващо поколение на станалия вече легендарен модел със статут на бестселър се продава все по-добре от предишното. За четвърт век са реализирани почти девет милиона автомобила с това име! Нещо което едва ли са и сънували през ноември 1993-а!