Андре Мишлен - 1853 - 1931

Андре Мишлен завършва първо инженерно училище в Париж през 1877 г, а след това изучава художествени изкуства и архитектура. Работи пет години в картографския департамент на Министерството на вътрешните работи, след това основава собствен бизнес в направата на метални конструкции.

Корените на сегашната империя Michelin могат да се проследят в далечната 1832 г., когато прадядото по майчина линия на братя Мишлен - Аристид Барбие обединява усилията си с тези на братовчеда си Едуард Добре и основава компания за производство на гумени и селскостопански изделия в Клермон-Феран Франция. След смъртта на основателите няколко години компанията запада, страдайки от слабо ръководство. През 1886 г., когато 33-годишния тогава Андре Мишлен се захваща с нея, компанията е в почти пълен колапс. Единственият артикул, който се произвежда е гумен блок, използван в спирачките на дилижансите.

Андре е пълен с решимост да спаси наследството на рода си, въпреки че не знае почти нищо за гумата като материал и производство. Но той е изключителен и брилянтен инженер, специализирал и архитектура, има и собствена фирма за железарски работи. По-младият брат на Андре - Едуард точно завършва образованието си по изобразително изкуство и е готов да започне кариера на художник. Помолен от брат си да му помогне, след дълги и мъчителни размишления преборва художническите си тежнения, казва "да" на брат си и отива да му помага в закъсалата фирма. Едуард казва решително на учителя си, известния тогава художник Уилям Бужеро: "Моят дълг сега е да отида в Клермон-Феран и да спася фамилната фирма от руините!"

Едуард става управляващ директор и остава на този пост цели 51 години. По-късно често споделя: "Първата ми работа беше да науча за каква точно работа става дума. Единственият начин да го направя беше да говоря с работниците, а единственият начин да ги накарам да ми разкажат за всичко беше да им призная, че съм пълен лаик и съм в самото начало."

С идването на Едуард в компанията тя променя името си и става Michelin Company. Съвсем скоро двамата братя започват да търсят нови бизнес-възможности за старата фирма и през един пролетен следобед на 1889 г. в двора на фирмата спира каруца с натоварено колело с проблем - зле спукана гума. Колелото е снабдено с последния вик на модата тогава - патентованата неотдавна от шотландския бизнесмен Джон Бойд Дънлоп надуваема гума за колело. Тази гума е широка крачка напред в техниката сравнение с дотогавашните плътни бандажни гуми. Големият проблем на изобретението на Дънлоп е това, че гумата е залепена директно за джантата и залепването й след спукване е изключително комплициран процес, свързан с използването на доста специализиран инструмент.

Много заинтригувани, работниците на Мишелин се опитват да помогнат на закъсалия колоездач. След като се справят Едуард Мишлен взима колелото да го пробва и остава изумен. С надуваемите гуми колелото е по-бързо, по-комфортно и лесно за управление. Младият бизнесмен веднага вижда сериозна бизнес-възможност за бъдещето, като се направи по-лесна система за поправка на гумите. Система, която позволява това да става и в полеви условия.

Веднъж поставена задачата е бързо решена и на 14 август 1891 г. известният колоездач Шарл Теронт успява да спечели състезанието Париж - Брест - Париж, като си залепва сам спуканата гума насред полето. За да натрупат точки братя Мишлен рекламират победата му като резултат от нововъдението дори още преди края на състезанието /промоционален метод използван с успех и днес/. Същата година братята патентоват разглобяемата пневматична гума, стъпка, която вкарва надуваемото гумено колело в индустриалната ера. Само година след това над 10 000 колоездачи вече използват гумите Michelin.

Няколко години по-късно братята откриват ново поле за изобретението си - автомобилите. По тези времена те имат същите колела като на каретити - с бандажни гуми. И в това си начинание братският тандем има успех, фирмата им бележи бърз икономически растеж. През 1895 г. братята "обуват" за пръв път в света с надуваеми гуми автомобил. Това е The Eclair, автомобил проектиран и направен от Michelin на шаси пежо и с двигател от 4 к.с. на Daimler.

През 1898 г. е създаден "мишелинчо" - дебелото очилато човече на Michelin, наречен от създателите си Bibendum. Година по-късно Камил Женаци зад волана на електромобила "Никога доволен", снабден с гуми на Michelin, поставя световен рекорд по бързина, като първи в света преминава бариерата от 100 км/ч. В периода 1900 - 1912 автомобили с гуми на фирмата са неизменни победители в купата "Гордън-Бенет".

През 1906 г. е направена първата фабрика извън Франция - в Торино, Италия, през 1908 г тръгва първата в Америка - в Милтаун. През 1910 г. вижда бял свят и първата от световно известните пътни карти Michelin.

Братята не подминават и най-модерната тогава област - авиацията. Основават Michelin Grand Prix през 1908 г., когато гордият първолетец във Франция - Анри Фарман има зад гърба си страхотния полет от цели 1500 метра! Купата има история от осем години, наградата е 20 000 франка, а условието е просто - носител става този, който измине най-дълго разстояние, минимум два пъти повече от миналогодишния победител. Първият носител на отличието е Уилбър Райт с постижение 125 км.

Днес империята Michelin има над 130 000 работника в целия свят, поделенията и са разпръснати в 170 страни. Фирмата разполага с около 80 завода на петте континента, всеки ден от вратите им излизат около 850 000 гуми от най-различни видове - от най-малката с маса само 200 грама до най-голямата с маса над пет тона. Групата държи почти 20% от пазара на гуми в света, оборотът й надхвърля годишно 15 милиарда евро.